Залитайки, Айла последва мъжете. Прибра се направо край домашното огнище на Креб, седна на кожата си за спане и се вторачи в нищото. Иза се опита да я придума да хапне, но тя само поклати глава. Уба не беше сигурна какво става, но нещо тревожеше височкото, прекрасно момиче, изключителната и приятелка, която обичаше и боготвореше. Доближи се до Айла и пропълзя в скута и. Айла хвана момиченцето и без да продума я залюля. Кой знае как, Уба усещаше, че е разтуха. Не се въртеше да слезе, просто се отпусна в прегръдката и, остави се да я люлеят и накрая заспа. Иза пое детето от ръцете на Айла и я тури да си легне, после и тя легна, но не заспа. Сърцето и се обливаше в горест за чуждото девойче, наричано от нея щерка, което седеше и се взираше в тлеещата жарава на гаснещия огън.
Осъмнаха в ясно и студено утро. По краищата на потока се бе образувал лед и тънка корица замръзнала вода покриваше застиналото, пълнено от извора езерце недалеч от входа на пещерата сутрин и обикновено се стопяваше, когато слънцето бе високо в небосвода. Не след дълго Кланът щеше да се прибере в пределите на пещерата за зимата.
Иза не разбра дали Айла изобщо е дремнала, когато се събуди, я завари още да седи на кожата си. Девойчето си мълчеше, потънало в собствения си свят, едва ли проумяваше собствените си мисли. Тя просто чакаше. Креб не се беше прибирал у дома втора нощ. Иза го зърна да крета в мрачната цепнатина, която бе входът за домашното му светилище. Пак не излезе чак до сутринта. След като мъжете излязоха, Иза занесе на девойчето малко чай, но Айла не отвърна на внимателните въпроси на знахарката. Когато пак се върна, чаят още си стоеше до момичето, изстинал и недокоснат. „Сякаш вече е мъртва“, помисли си Иза. Дъхът и заседна в гърлото, щом ледените нокти на скръбта се вкопчиха в сърцето и. Чак толкова не можеше да понесе.
Брун отведе мъжете на завет до огромна скала, закриляща ги от острия вятър и накара да накладат огън, преди да открие срещата. Неудобството да седят на студено можеше да насърчи някои мъже да прибързат, а той искаше да узнае цялата гама на техните чувства и мнения. Започна с напълно безмълвните знаци, с които се обръщаха към духовете и мъжете разбраха, че това не е обичайно събиране, а официална среща.
— Момичето Айла, член на нашия Клан, е използвала прашка да убие хиената, която нападна Брак. В продължение на три години си е служила с това оръжие. Айла е жена. Според традициите на Клана, жена, която си е послужила с оръжие, трябва да умре. Има ли някой от вас какво да каже?
— Друуг иска да говори, Брун.
— Друуг може да говори.
— Когато знахарката намери момичето, ние търсехме нова пещера. Духовете ни бяха много сърдити и изпратиха земетресение да разруши дома ни. Може и да не са били толкова сърдити, може и да са искали по-добър дом или пък са искали да намерим това момиче. Тя е странна, необичайна като знак на тотем. Откакто я намерихме, все ни се усмихва щастието. Според мен тя носи щастие и мисля, че това се дължи на тотема и.
— Една малка част от нейните странности е, че е била избрана от Великия Пещерен Лъв. На нас ни се струваше необичайно, че тя обича да влиза в морските води, но ако не бе толкова странна, Она щеше вече да е поела пътя към света на духовете. Она е само едно момиченце, което дори не е родено в моето огнище, но аз я заобичах. Щеше да ми липсва благодарен съм, че не се удави.
— Тя ни изглежда странна, но ние знаем малко за Другите. Тя вече е от Клана, но не е родена в Клана. Не знам защо изобщо и е хрумнало да ходи на лов за жените от Клана това не е позволено, но може пък техните жени да ходят на лов. Това не е важно, пак си е прегрешение, но ако не се бе научила да си служи с прашка и Брак щеше да погине. Не е приятно, като си помислим по какъв начин му бе писано да умре. Едно нещо е ловец да бъде убит от хищник, но Брак е още бебе.
— Смъртта му щеше да бъде загуба за целия Клан, Брун, не само за Брод и теб. Ако беше погинал, нямаше да седим тук и да решаваме какво да правим с момичето, което му спаси живота, ами щяхме да скърбим за момчето, съдено му един ден да стане вожд. Смятам, че момичето трябва да бъде наказано, но можем ли да я осъдим на смърт? Аз свърших.
— Зуг иска за говори, Брун.
— Зуг може да говори.
— Това, което каза Друуг е вярно. Как може да осъдите момичето, след като е спасило живота на Брак? Различна е, не е родена в Клана, а навярно и не мисли, както е прието за една жена, но като оставим настрана въпроса с прашката, тя се държи като добра жена от Клана. Тя се държи като образцова жена, послушна, почтителна…