— Това не е вярно! Тя е непокорна, безочлива — прекъсна го Брод.
— Сега аз говоря, Брод — отвърна му гневно Зуг. Брун му хвърли един неодобрителен поглед и Брод обузда избухването си.
— Вярно е — продължи Друг, — когато момичето бе по-младо, то се държеше дръзко с теб, Брод. Но ти сам я предизвикваше, ти си този, на когото това правеше впечатление. Щом се държиш като дете, какво чудно има в това, че едно момиче не се отнася с теб като с мъж? Към мен винаги се е отнасяла с покорство и послушание. Нито пък има случай да се е държала дръзко с някой друг мъж.
Брод изгледа кръвнишки стария ловец, но се обузда. — Дори и да не беше вярно — продължи Зуг, — никога не съм виждал някой да си служи с прашка по-добре от нея. Тя казва, че се научила от мен. Дори не съм знаел, но едно ще ви кажа открито, ще ми се да имам толкова способен ученик и не мога да не си призная — вече аз мога да се уча от нея. Искала е да ходи на лов заради Клана и когато се е оказало, невъзможно, се е опитала да намери друг начин, за да помогне на Клана. Може и да е родена от Другите, но в сърцето си тя е от Клана. Винаги е поставяла интересите на Клана пред своите. Не се замисли за опасността, когато се хвърли да спасява Она. Може и да умее да се движи по водата, но аз видях умората и когато измъкна Она на брега. Морето можеше и нея да погълне.
Знаела е, че е прегрешение да ходи на лов, опазила е тайната три години, но не се поколеба, когато животът на Брак бе в опасност.
— Тя е майстор с това оръжие, по-голям майстор от нея не съм виждал в живота си. Непростимо е да оставим този майсторлък да отиде на вятъра. Аз казвам да я оставим да бъде от полза за Клана, да я оставим да ловува…
— Не! Не! Не! — скочи разгневен Брод. — Тя е жена. Не можем да разрешим на жените да ходят на лов…
— Брод — рече гордият стар ловец, — не съм свършил още. Като свърша, може да поискаш думата.
— Брод, остави Зуг да се доизкаже! — предупреди го вождът. — Ако не знаеш как да се държиш на официална сбирка, можеш да си вървиш! — Брод пак си седна, като полагаше усилия да се овладее.
— Прашката не е основно оръжие. Започнах да усъвършенствам умението си, едва когато бях твърде стар, за да ловувам с копие. Истинските мъжки оръжия са останалите. Да я оставим да ходи на лов, но само с прашка. Нека прашката стане оръжието на старите мъже и жени или поне на тази жена. Вече свърших.
— Зуг, ти много добре знаеш, както и аз, че е по-трудно да си служиш с прашка, отколкото с копие и много пъти, когато ловът е завършвал с неуспех ти си ни доставял месо. Недей да се подценяваш заради момичето. С копието човек има нужда само от яка десница — рече Брун.
— Но и яки крака и здраво сърце, здрави дробове и доста кураж — отвърна Зуг.
— Питам се колко ли кураж му трябва на човек да се изправи отново очи в очи с рис, след като вече е бил нападнат от този звяр, при това само с прашка? — каза си мнението Друуг. — Няма да имам нищо против предложението на Зуг, ако си служи само с прашка. Изглежда и духовете не възразяват, тя продължава да ни носи щастие. Ами какво ще кажете за лова на мамути?
— Не съм сигурен, че имаме право да вземем това решение — намеси се Брун. — Не виждам начин да и пощадим живота, а да не говорим за лова. Знаеш какви са традициите, Зуг. Досега не е правено и дали духовете наистина ще одобрят това решение? Между другото, как така се сети за това? Жените от Клана не ходят на лов.
— Да, жените от Клана не ходят на лов, но тази е ходила. Ако вече не бях се убедил с очите си, ако не знаех, че тя може, навярно нямаше да се сетя за това. Казвам ви само да я оставим да върши това, което и досега е вършила.
— Ти какво ще кажеш Мог-ър? — попита Брун.
— Какво очакваш да каже, та тя живее край огнището му язвително го прекъсна Брод.
— Брод! — разгневи се Брун. — Да не би да обвиняваш Мог-ър, че поставя собствените си чувства и интереси пред тези на Клана? Да не би да не е Мог-ър? Великият Мог-ър? Да не мислиш, че той няма да каже кое е справедливо и кое е истина?
— Недей, Брун. Забележката на Брод е справедлива. Добре известни са ви чувствата ми към Айла не ми е лесно да забравя, че я обичам. Според мен всички трябва да не забравяте това, въпреки че се опитах да оставя настрани чувствата. Не съм сигурен, че съм успял. Постих, и размишлявах от мига на вашето завръщане, Брун. Снощи открих пътя към непознатите за мен спомени, навярно защото никога не съм ги търсил.
— Много отдавна, далеч преди да станем Клан, жените са помагали на мъжете в лова. — Всички ахнаха с недоверие. — Истина е. Ще се съберем на церемония и ще ви, заведа в онези времена. Когато за пръв път сме се учили да правим сечива и оръжия, родени с познания, които са като спомените, но по-различни, жените и мъжете рамо до рамо са убивали животни за храна. Подобно на мечката-майка, жената е ходила на лов за себе си и за децата си.