— Едва по-късно мъжете са започнали да ходят на лов за жените и рожбите им, а е изминало още доста време, преди жените с малки деца да останат край огнището. Когато мъжете почнали да се грижат за децата си, когато взели да ги хранят, това поставило началото на Клана и му помогнало да нарасне. Ако майката на невръстната рожба погинела, опитвайки се да осигури храна, умирало и бебето. Но чак когато хората престанали да враждуват помежду си и си научили да си помагат, да ходят на лов заедно, било поставено истинското начало на Клана. Дори тогава, когато само жените са разговаряли с духовете, някои от тях ходели на лов.
— Брун, ти каза, че това никога не е било. И сгреши. Преди жените от Клана са ловували. Тогава духовете са одобрявали това, но те са били по-различни, древни духове, а не духовете на тотемите. Това са били могъщи духове, но отдавна са намерили покой. Не съм сигурен дали е справедливо да се нарекат духове на Клана. Не защото не са били почитани и тачени повече, отколкото са се страхували от тях, но те не били зли, а просто могъщи.
Мъжете бяха изумени. Говореше за тъй древни и незапомнени времена едва ли не забравени и затова — почти нови. И все пак самото им споменаване предизвика спомена за страх и не един мъж потрепера.
— Съмнявам се, че вече на някоя жена, родена в Клана, ще и се прииска да ходи на лов — продължи Мог-ър. — А и не съм сигурен, че ще е способна. Това е било доста отдавна, оттогава жените, а и мъжете, са се променили. Но Айла е по-различна Другите са по-различни, много по-различни, отколкото си мислим. Не мисля, че ако и позволим да ходи на лов, ще променим нещо, що се отнася до останалите жени. Ловуването и, желанието и да ходи на лов удивлява както нас, така и тях. Нямам какво повече да кажа.
— Има ли някой да каже още нещо? — запита Брун. Въпреки това не бе сигурен, че е готов да чуе още нещо. Прекалено много нови идеи бяха вече предложени за успокоение.
— Гуув иска да говори, Брун.
— Гуув може да говори.
— Аз съм само ученик, не знам колкото Мог-ър, но според мен той пропусна нещо. Навярно, защото тъй упорито се опитваше да остави настрани чувствата си към Айла. Той се съсредоточи върху спомените, а не върху самото момиче, навярно от страх да не заговори любовта, а не разсъдъкът му. Той дори не спомена тотема и.
— Някой замислял ли се е защо силен, мъжки тотем ще вземе да се спре на едно момиче? — Той сам си отговори на риторичния въпрос. — Като оставим настрана Урсуз, Пещерният Лъв е най-могъщият тотем. Пещерният Лъв е по-силен дори от мамута той ходи на лов само за невръстни и престарели мамути, но понякога мамутът наистина става негова плячка. Пещерният Лъв не напада мамута.
— Какви ги приказваш, Гуув. Току що каза, че пещерният лъв напада мамута, а после казваш, че не го напада — зажестикулира Брун.
— Той не, а тя. Забравяме за това, когато говорим за тотеми-закрилници, макар че мъжкият пещерен лъв е закрилникът. Но кой е ловецът? Най-едрият от всички хищници, най-силният ловец е лъвицата! Женската! Не е ли вярно, че тя носи плячката си на самеца? И той може да убива, но задачата му е да е нащрек, докато тя ходи на лов.
— Любопитно е защо Пещерният Лъв е избрал едно момиче, нали така? Някой замислял ли се е за това, че може би нейният тотем не е този на Пещерния Лъв, ами на Пещерната Лъвица? Женската? Ловецът? Това не е ли обяснение защо момичето е искало да ходи на лов? Защо и е бил даден знак? Може Лъвицата да и е дала този знак, може би затова е била белязана на левия си крак. Какво толкова чудно, че иска да ходи на лов, след като има такъв тотем? Не знам дали е вярно, но не можете да не признаете, че изглежда разумно. Независимо дали тотемът и е Пещерен Лъв или Пещерна Лъвица, щом и е писано да ходи на лов, ние можем ли да отречем това? Можем ли да отречем могъщия и тотем? И ще се осмелим ли да я съдим, че ходи на лов, след като това го иска тотемът и? — заключи Гуув. — Свърших.
На Брун му се виеше свят. Идеите прехвърчаха твърде бързо през ума му. Трябваше му време да премисли, да ги подреди. Разбира се, че лъвицата е ловецът, но чувал ли е някой за женски тотем? Духовете, същността на духовете-закрилници, всичко това е мъжко, нали така? Само човек, прекарал дълги дни в размисъл за обичаите на духовете, може да стигне до заключението, че тотемът на едно момиче, което ходи на лов, е ловецът сред вида, олицетворяващ тотема и. Но на Брун му се искаше Гуув да не бе споменавал за самото хрумване да отхвърлят желанието на един толкова могъщ тотем.