Самата идея жена да ходи на лов бе дотолкова уникална, предизвикваща толкова размисъл, че неколцина от мъжете се видяха принудени да направят ситните, незначително напредващи крачки, които разширяваха пределите на техния уютен, безопасен, добре очертан свят. Всеки мъж говореше от собствената си гледна точка, от собствената си сфера на тревога и интерес и всеки бе разширил пределите единствено на тази малка област, но Брун трябваше да се съобрази с всички и това почти надхвърляше възможностите му. Дългът го принуждаваше да има предвид всички аспекти, преди да отсъди и му се щеше да разполага с достатъчно време, за да ги премисли внимателно всичките. Но решението не можеше да бъде отлагано до безкрай.
— Има ли някой друго мнение? Брод иска да говори, Брун.
— Брод може да говори.
— Всички тези идеи са интересни и могат да ни послужат за размисъл през студените, зимни дни, но традициите на Клана са недвусмислени. Рожба на Другите или не, момичето е от Клана. Жените от Клана не бива да ходят на лов. Те дори не бива да докосват оръжие или пък сечиво, с което се изработва оръжие. Всички ние знаем наказанието. Тя трябва да умре. Няма никакво значение, че преди много време жените са ходили на лов. Това, че женската мечка или пък лъвицата ходи на лов, не значи, че и на жената е позволено. Ние не сме нито мечки, нито лъвове. Няма никакво значение, че тотемът и е могъщ или пък, че носи щастие на Клана. Без значение е дали е майсторка с прашката или пък дори, че е спасила живота на сина на стопанката ми. Благодарен съм и за това, разбира се — всички забелязахте колко пъти го повторих на връщане, сигурен съм, — но това няма никакво значение. Традициите на Клана не допускат изключения. Жена, която си послужи с оръжие, трябва да умре. Това не можем да го променим. Такива са обичаите на Клана. Цялата тази среща е жива загуба на време. Не можеш да вземеш друго решение, Брун. Свърших.
— Брод е прав — рече Дорв. — Не е наша работа да променяме традициите на Клана. След едно изключение ще последва и друго. И няма да остане на какво да се осланяме. Наказанието е смърт, момичето трябва да умре.
Последваха няколко кимания в знак на съгласие. Брун не побърза да отговори. „Брод е прав, мислеше си той. Какво друго решение мога да взема? Тя спаси живота на Брак, но си послужи за това с оръжие.“ Брун не се намираше по-близо до решението в сравнение с деня, когато Айла измъкна прашката си и уби хиената.
— Ще имам предвид всичките ви мнения, преди да взема решение. Но сега искам всеки от вас да ми отговори категорично — най-сетне каза водачът. Мъжете бяха насядали в кръг около огъня. Всеки от тях стисна юмрук и го-постави пред гърдите си. Движението нагоре и надолу щеше да означава утвърдителен отговор, а пък настрани — отрицателен. — Грод — започна Брун със заместника си, — смяташ ли, че момичето Айла трябва да умре?
Грод се подвоуми. Съчувстваше на дилемата на водача. Доста години бе втори човек след вожда, почти четеше мислите му и с времето бе пораснало и уважението му към него. Но не виждаше друга алтернатива, мръдна юмрука си първо нагоре, после надолу.
— Имаме ли друг избор, Брун? — додаде той. — Грод е „за“. Друуг? — запита Брун, като се обърна към майстора на сечива.
Друуг не се поколеба. Изпъна юмрук пред гърдите си.
— Друуг е „против“. Круг, ти какво мислиш?
Круг погледна Брун, после Мог-ър и най-накрая Брод. Вдигна юмрука си нагоре.
— Круг казва, че момичето трябва да умре — потвърди Брун. — Гуув?
Младият последовател на Мог-ър отговори на мига, като изпъна юмрука си пред гърдите.
— Мнението на Гуув е „не“. Брод?
Още преди Брун да изрече името му, Брод вдигна нагоре юмрук и Брун също толкова бързо го подмина. Знаеше отговора на Брун.
— Да. Зуг?
Старият майстор на прашки се изпъчи гордо и шавна напред-назад юмрука си пред гърдите толкова категорично, че не остави никакво съмнение.
— Зуг смята, че момичето не бива да умре, а ти какво мислиш, Дорв?
Ръката на другия старец се вдигна нагоре и преди да успее да я свали, всички погледи се извърнаха към Мог-ър.
— Отговорът на Дорв е „да“. Какво е твоето мнение, Мог-ър? — запита Брун. Бе отгатнал какво ще кажат останалите, но вождът не бе сигурен за стария маг.
Креб правеше огромни усилия. Познаваше традициите на Клана. Самообвиняваше се за престъплението на Айла, за това, че и бе гласувал прекалена свобода. Гузен бе за любовта си към нея, боеше се тя да не завладее разума му. Страхуваше се да не постави себе си пред дълга към Клана и юмрукът му понечи да се вдигне нагоре. Логиката му казваше, че тя трябва да умре. Но още преди да понечи да вдигне юмрук юмрукът му трепна настрани, сякаш някой го бе сграбчил и го движеше вместо него. Не можеше да се застави да я осъди на смърт, макар че, след като вземеха решение, щеше да изпълни дълга си. Нямаше друг избор. Всичко зависеше от Брун и само от Брун.