— Но традициите не допускат изключение — продължи той. Направи знак на Мог-ър и магьосникът влезе в пещерата. — Нямам друг избор, Айла. Мог-ър сега нарежда костите и изговаря на глас имената на тези, за които не бива да говорим, имена, известни само на мог-ъри. Като свърши, ти ще умреш, Айла, момиче от Клана, ти си прокълната със Смъртно Проклятие.
Айла усети как кръвта и се оттегля от лицето и. Иза нададе писък, прераснал в пронизителен вопъл, оплаквайки загубеното си дете. Когато Брун вдигна ръка, воплите и мигновено секнаха.
— Не съм свършил — направи знак той. Във внезапната тишина сред Клана се размениха погледи, пълни с очакване и любопитство. Какво още имаше да каже Брун? — Традициите на Клана са от ясни по-ясни и аз като вожд трябва да следвам обичаите. Жена, която си послужи с оръжие, получава смъртно проклятие, но в обичаите не е посочено за какво време. Айла, смъртното ти проклятие ще трае цяла една луна. Ако духовете се смилят и ти успееш да се върнеш от отвъдния свят, след като луната се е изтърколила веднъж и се намира в същата фаза като сега, можеш да живееш с нас отново.
Смут обзе насъбралите се, никой не бе го очаквал.
— Това е вярно — направи знак Зуг. — Никъде не се казва, че проклятието е веднъж завинаги.
— Но каква е разликата? Как може някой да е мъртъв толкова време и пак да оживее? Няколко дни може, ама за цяла луна? — запита Друуг.
— Ако проклятието трае само няколко дни не съм убеден, че ще има силата на наказание — рече Гуув. — Някои мог-ъри вярват, че духът не се преселва в отвъдния свят, ако проклятието е за кратко. Духът просто блуждае наоколо в очакване да мине времето, та да се върне, ако може. Щом духът е наблизо, злите духове също се навъртат. Това проклятие е с ограничено времетраене, но е тъй дълго, че можеше и да е постоянно. Обичаите са спазени.
— Тогава защо просто не я прокле и толкоз? — зажестикулира сърдито Брод. — В традициите нищо не се казва за временни смъртни проклятия за престъпление като нейното. Тя трябва да плати с живота си, смъртното проклятие трябва да означава нейния край.
— Ти да не си мислиш, че няма да стане така, Брод? Наистина ли смяташ, че е възможно да се върне? — попита Гуув.
— Нищо не мисля. Само искам да разбера защо Брун чисто и просто не я прокле. Да не би вече да не го бива за едно просто решение? — Брод бе слисан от смелия си въпрос. Той извади на бял свят това, което всички се питаха тайно. Щеше ли Брун да и наложи временно смъртно проклятие, ако не смяташе, че има някакъв шанс, независимо колко е нищожен, да се завърне от света на мъртвите?
Брун се бе борил с дилемата цяла нощ. Айла бе спасила живота на новороденото, не бе справедливо да умре заради това. Обичаше детето и бе искрено благодарен, но не бе въпрос само на лични чувства. Традициите изискваха нейната смърт, но съществуваха и други обичаи: обичаят на отплатата, обичай, който гласеше — живот за живот. Тя носеше в себе си частица от духа на Брак, тя заслужаваше, дължаха и нещо със същата цена — дължаха и живота и.
Едва с първите, плахи лъчи на зората най-сетне му хрумна как да го стори. Няколко по-издръжливи души се бяха завръщали след временно смъртно проклятие. Шансът бе минимален, почти нямаше никакъв шанс, а просто съвсем плах лъч надежда. Като отплата за живота на детето, той и предостави единствената несигурна възможност да оцелее. Не бе достатъчно, но не можеше да и предложи повече и все пак бе по-добре от нищо.
Изведнъж се спусна мъртвешка тишина. Мог-ър бе застанал на входа на пещерата и самият той приличаше на смъртта — древна и сдържана. Нямаше нужда да дава знак. Всичко бе приключило. Мог-ър бе изпълнил дълга си. Айла бе мъртва.
Воплите на Иза процепиха въздуха. Последваха Ога и Ебра, а после всички жени се присъединиха към Иза, като я оплакваха от съчувствие към нея. Айла видя жената, която обичаше, покрусена от мъка и се затича към нея да я утеши. Но тъкмо когато щеше да прегърне единствената си майчица, която помнеше, Иза и обърна гръб и се отдалечи, за да избегне прегръдката и. Сякаш не беше я видяла. Момичето бе слисано. Погледна въпросително Ебра, Ебра се направи, че не я вижда. Изтича при Ага, после при Овра. Никой не я забелязваше. Когато се доближеше, обръщаха и гръб или се дърпаха настрани. Не нарочно, за да и направят път, ами сякаш още преди да се появи, бяха намислили да се отдалечат. Хукна към Ога.
— Аз съм Айла. Застанала съм точно пред теб. Не ме ли виждаш? — жестикулираше тя.
Очите на Ога се оцъклиха. Извърна се и се отдалечи, без да отговори, без да показва, че я е познала, сякаш Айла бе невидима.
Айла видя Креб да отива към Иза. Хукна към него.
— Креб! Аз съм Айла. Ето ме — жестикулираше тя неистово. Старият маг продължи да върви, като леко се извърна настрани да избегне момичето, което се строполи в краката му, както би постъпил, ако на пътя му се изпречеше неодушевена канара. — Креб! — проплака тя. — Защо не можеш да ме видиш? Изправи се и се втурна обратно към Иза. — Мамо! Мамооо! Погледни ме! ПОГЛЕДНИ МЕ! — зажестикулира тя пред очите на жената. Иза отново нададе пронизителен вопъл. Размаха ръце и се затупа по гърдите.