Забеляза неколцина мъже да напускат бивака и се изправи с помощта на тоягата си, за да надзирава приготовленията. Обредът бе привилегия и задължение на мъжете. Много рядко позволяваха на жени да участват в религиозния живот на Клана, но и дума не можеше да става за участие точно в тази церемония. Нямаше по-голяма беда от това жена да види тайните мъжки обреди. Това не само щеше да донесе нещастие, но щеше да прогони закрилящите ги духове. Целият Клан щеше да измре.
Но такава опасност едва ли съществуваше. На никоя жена не би и хрумнало да се осмели даже да доближи до толкова важен ритуал. Очакваха го, за да могат да си починат, разтоварвайки се от постоянните желания на мъжете и необходимостта да се държат със съответното достойнство и благоприличие. Не беше леко на жените мъжете да са все около тях, особено, когато те бяха толкова раздразнителни и си изкарваха всичко на партньорките си и на жените много им се искаше да си намерят нов дом, но малко зависеше от тях. Брун избра накъде да потеглят и нито някой ги попита за съвет, нито пък те щяха да го дадат.
Жените разчитаха на мъжете да ги водят, да поемат отговорност, да взимат важни решения. През близо стоте хиляди години Кланът почти не се бе променил, те вече не бяха способни на промяна и привичките, които някога са били нагаждане за удобство, се бяха превърнали в генетично заложени. И мъже, и жени приемаха ролите си без съпротива, те бяха несломимо неспособни да приемат каквато и да било роля. Нямаха желание да променят взаимоотношенията си също толкова, колкото не желаеха да се сдобият с още една ръка или да променят формата на мозъка си.
След като мъжете се отдалечиха, жените, се струпаха край Ебра, като се надяваха и Иза да се присъедини, така че да утолят любопитството си, но Иза бе изтощена и не искаше да оставя момичето. Щом Креб тръгна, тя легна до нея като хвърли кожата си върху двете. На сумрачната светлина на гаснещия огън известно време наблюдава спящото момиче.
„Чудато на вид създанийце“, мислеше си тя. „Доста грозновато в известен смисъл. Личицето и изглежда тъй плоско под това високо, издадено чело и мъничкото и носле, а и тази странна костна издутина под устата. Чудя се на колко ли е години? По-малка е, отколкото си мислех отначало, височка и това ме подведе. И така изпосталяла, че костите и се усещат. Горкичкото детенце, интересно откога ли не е хапвало нищо, скитайки се самичко.“ Иза покровителствено прегърна момиченцето. Жената, която бе помагала дори на невръстни животни при случай, не можеше да се отнесе по друг начин към злочестото, останало само кожа и кости момиченце. Доброто сърце на знахарката се сви от болка за раненото дете.
Мог-ър стоеше отстрани, докато мъжете, пристигаха и намираха местата си зад някой от камъните, наредени в малък кръг сред по-големия кръг от факли. Намираха се на открито в степта, далеч от бивака. Магьосникът изчака всички мъже да седнат и малко повече, после пристъпи в средата на окръжността с горяща връзка ароматно дърво в ръка. Бодна малката факла в замята пред незаетото място, на което бе опряна тоягата му.
Изправи се на здравия си крак в средата на окръжността и се взря над главите на седналите мъже в мрачната далечина с унесен, неконцентриран поглед, сякаш с едното си око виждаше свят, за който останалите бяха слепи. Загърнат с тежкия си ямурлук от кожата на пещерна мечка, който прикриваше кривите издутини на несиметричния му скелет, присъствието му бе величествено и при това кой знае защо нереално. Мъж и все пак с деформираното си тяло не съвсем мъж, ни повече, ни по-малко мъж, но различен. Именно уродливостта му придаваше свръх естествените качества, които никога не будеха по-голямо страхопочитание, както когато Мог-ър ръководеше церемония.
Изведнъж със замах на магьосник той измъкна череп. Вдигна го високо над главата си със здравата си лява ръка и бавно описа с него пълен кръг, та всеки мъж да види големия, характерен череп с изпъкнало чело. Мъжете се вторачиха в черепа на пещерната мечка, излъчващ белезникава светлина от трепкащите пламъци на факлите. Постави я пред малката факла, бодната в земята и приседна зад него, като с това се затвори кръга.
Седящия до него младеж стана и взе една дървена купа. Наскоро бе навършил единадесет години и обредът му за зрелост се бе състоял малко преди земетресението. Грув бе избран за помощник още като малко момче и често бе помагал на Мог-ър в подготовката, но помощниците не се допускаха на истински обряд, докато не станеха мъже. За пръв път Грув се представи в новата си роля малко след като предприеха търсенето и още бе неуверен.
За Грув намирането на нова пещера имаше особено значение. То му даваше възможност да научи подробностите около рядко отслужвания и труден за описание обряд, в който лично великият Мог-ър обявяваше пещерата за годна за живеене. Като дете се бе боял от магьосника, макар и да разбираше каква чест за него е да бъде избраник. Оттогава младежът научи не само, че сакатият е най-изкусният мог-ър на всички Кланове, а и че под неприветливата му външност се крие добро и внимателно сърце. Грув почиташе учителя си и го обичаше.