Спомни си как много отдавна Креб и бе показал как да прави резки на една пръчка. Досети се, че сбирката от пръчки с резки, които държеше в една част на домашното огнище — далеч от достъпа на останалите членове на домакинството му, — бяха рабоши за времето между важните събития. Веднъж от любопитство тя реши да проследи нещо като него и след като луната преминаваше през повтарящи се фази, тя сметна, че ще е интересно да види колко резки ще и потрябват, за да завърши една фаза. Когато Креб разбра, сгълча я безмилостно. Укорите затвърдиха още повече случката в паметта и, както и предупреждението да не го прави отново. Цял ден си блъска главата как да разбере кога може да се върне в пещерата, преди да си спомни за онзи случай и да реши всяка нощ да прави по една резка на пръчката. Колкото и да се опитваше да се овладее, всеки път, когато правеше резка, очите и се изпълваха със сълзи.
Очите и често плуваха в сълзи. Дребни нещица я подсещаха за любов и топлота. Подплашеният заек, профучал през пътеката и напомни дългите, тромави разходки с Креб. Мило и беше неговото грапаво, еднооко, покрито с белези старческо лице. Само като се сетеше за него, очите и се пълнеха със сълзи и се ронеха по страните и. Като видеше билка, която бе брала за Иза, Айла избухваше в плач, като си спомнеше как жената и бе обяснявала приложението и а когато си спомнеше как Креб бе изгорил целебната и торба, сълзите и нямаха край. Най-зле бе нощем.
Бе свикнала да прекарва деня сама от годините скитосване из околностите в бране на билки или ходене на лов, но досега не бе оставала далеч от хората нощем. Седнала сама в малката си пещеричка, тя се взираше в огъня и мъждукащите му отражения, танцуващи по стената и плачеше за компанията на тези, които обичаше. Кой знае защо най-много и липсваше Уба. Често притискаше кожата към гърдите си и я люлееше напред-назад като си тананикаше тихичко, както толкова често бе правила с Уба. Околната среда задоволяваше телесните и нужди, но не и духовните.
Първият сняг наваля безшумно през нощта. Айла възкликна от възторг, когато прекрачи прага на пещерата си сутринта. Първична белота смекчаваше очертанията на познатия пейзаж и го превръщаше във вълшебна, приказна страна от причудливи форми и тайнствени цветя. Храстите имаха меки шапки от сняг, боровете бяха издокарани в нова бяла премяна, а голите им открити крайници бяха облечени в бляскави одежди, открояващи всяка клонка на фона на тъмносиньото небе. Айла погледна стъпките си, нарушили съвършения гладък слой от искряща белота, после се затича през снежната покривка, прекосявайки отново и отново стъпките си, за да се получи сложна шарка, но първоначалното и хрумване се загуби по време на изпълнението. Тръгна по следите на дребните животни, после спонтанно промени решението си и се изкатери по тесния корниз на каменната издатина, по която ветровете не бяха оставили и следа от сняг.
Целият планински масив, извисил се зад нея в поредица от величествени върхове бе побелял и тук-там преливаше в синьо. На слънцето блещукаше като огромен, искрящ скъпоценен камък. Гледката, разкрила се пред нея, и показа докъде бе навалял снегът. Синьозеленото море, превърнато в бушуваща пяна от вълни, се бе сгушило в пролуката между покритите със сняг хълмове, но степта на изток все още бе гола. Айла зърна мъничките фигурки, щъкащи подплашени из бялата шир право под нея. Наваляло бе и край пещерата на Клана. Една от фигурките май провлачваше крак и леко накуцваше. Изведнъж магията напусна заснежената околност и тя се изкатери обратно.
Във втория снеговалеж изобщо нямаше магия. Температурите рязко паднаха. Когато и да излезеше от пещерата, бурните ветрове забиваха остри иглички в голото и лице и то изпръхваше. Виелицата трая четири дни, като навя толкова много сняг, че почти прегради входа на пещерата и. Тя изпълзяваше, ровейки с ръце и с плоската бедрена кост от една убита от нея сърна и по цял ден събираше дърва. Сушенето на месото бе изчерпало запасите от нападали дърва наоколо, а газенето в дълбокия сняг изцеждаше и последните и сили. Сигурна бе, че храната щеше да и стигне, но не бе проявила благоразумие в изразходването, на запасите си от дърва. Не бе сигурна, че дървата, които имаше, ще и стигнат, а ако продължаваше да вали, пещеричката и щеше да се окаже дълбоко под снега и нямаше да може да изпълзи навън.
За пръв път, откакто се бе озовала в пещеричката си, я бе страх за живота и. Ливадата и се намираше на твърде високо място. Ако останеше в пещерата, едва ли щеше да изкара зимата. Не бе разполагала с достатъчно време да се подготви за целия, мразовит сезон. Айла се върна в пещерата си следобед и се зарече да събере още дърва на следващия ден.