Не знаеше защо за нея е толкова важно да остави мъничката пещера подредена, но това пораждаше у нея чувство за завършеност, все едно оставяше нещо, след като си бе свършила работата. Айла притежаваше вродено чувство за ред, поощрявано и от Иза, на която се налагаше да поддържа систематически ред на запаса си от лекове. Тя бързо приведе всичко в ред, нахлузи отново обувките на ръцете си и тогава се извърна целеустремено към затрупания със сняг вход. Искаше да излезе, все още не знаеше как, но възнамеряваше да се върне в пещерата на Клана.
„Най-добре ще е да се изкача през дупката отгоре, не ми е по силите да се промуша през всичкия тоя сняг“, помисли си тя. Започна да се катери по лешниковия храст, като използваше пръчката, с която бе пробила отвора за въздух, да разшири дупката. Покатерила се на най-високите клони, огъващи се едва-едва в дълбокия сняг под тежестта и, тя промуши глава през дупката и дъхът и секна. Планинската и ливада бе неузнаваема. От високото снегът се спускаше надолу полегато. Не можа да различи нито един ориентир, всичко бе покрито със сняг. „Как изобщо ще успея да мина през това? Толкова е дълбок снегът.“ Момичето почти се обезсърчи.
Докато се оглеждаше, взе да се ориентира къде се намира. „Тази туфа брези близо до високата ела не е много по-висока от мен. Снегът там не може да е много дълбок. Но как да стигна дотам?“ Напъна се да се измъкне от дупката, в която се намираше като утъпкваше снега, за да има по-здрава основа под краката си, докато се боричкаше. Изпълзя до ръба и се просна върху снега. Тежестта и се разпредели на по-голяма площ и това я спаси от пропадане.
Внимателно тя се изправи на колене и в крайна сметка на крака, застанала само на около половин метър под нивото на заобикалящия я сняг. Направи една-две ситни стъпки напред, като утъпкваше снега, докато вървеше. Обувките на краката и представляваха халтаво закрепени кожени кръгове, събрани на глезена и двата чифта бяха причина за донякъде непохватния и вървеж, като втория чифт бе закрепен дори по-халтаво върху първия и издуваше нозете и още повече. Макар и да не бяха точно обувки за сняг, те наистина разпределяха тежестта и върху по-голяма площ и и помагаха да не затъне твърде дълбоко в лекия, прахообразен сняг.
Но вървенето бе трудно. Докато напредваше, тя утъпкваше снега, движейки се със ситни крачки, от време на време затъваше чак до хълбоците, но си пробиваше път към мястото, където се намираше поточето. Снежната покривка върху замръзналата вода не бе толкова дълбока. Вятърът бе навеял огромна пряспа пред стената, в която бе пещерата, но по други места земята бе почти оголена от вихрушката. Там се спря, като се опитваше да реши дали да се спусне покрай замръзналото ручейче до реката и оттам да стигне до пещерата по по-дългия път или да мине по по-стръмния, по-пряк път надолу към пещерата. Гореше от нетърпение, не можеше повече да чака да се завърне и реши да мине по по-късия път. И през ум не и минаваше колко по-опасен може да се окаже той.
Айла пое предпазливо, но бавно и трудно намираше пътя си надолу. Докато слънцето се издигне в небосвода, тя едва бе преполовила прехода, който през лятото можеше да измине от ранен сумрак до свечеряване. Бе студено, но ярките лъчи на обедното слънце огряваха снега, а тя вече се бе уморила и бе станала малко небрежна.
Спусна се по една гола, брулена от вятъра урва, която водеше към стръмен, полегат, отрупан със сняг склон и се сурна по един сипей. Свлеклият се чакъл затъркаля няколко по-големи камъка, които пък повлякоха със себе си още няколко. Камъните се отърколиха в една снежна пряспа, като я откъсна от несигурната и основа точно в момента, когато Айла загуби равновесие. В миг политна и се затъркаля надолу по склона, гребяща с ръце сред водопад от свличащ се сняг, озовала се сред гръмотевичния тътен на лавината.
Креб лежеше буден, когато Иза се появи безшумно с чаша горещ чай.
— Знаех, че си буден, Креб. Сметнах, че може да искаш нещо топло преди да станеш. Бурята стихна снощи.