Още щом Брун нареди да спрат, помощникът се зае да приготовлява питието в купата. Започна със стриването на цели стръкове татул между два камъка. Трудното беше да прецени количеството и съотношението на листата, стъблата и цветовете. Върху натрошените растения наля вряща вода и сместа бе оставена да кисне до церемонията.
Грув бе налял силната отвара от татул в специалната обредна купа, прецеждайки я през пръсти току преди Мог-ър да пристъпи в средата и горещо се надяваше да получи одобрително кимване от светия човек. Грув я прикрепяше, докато Мог-ър я опита, кимна одобрително, а после отпи и Грув отрони нечута въздишка на облекчение, след това поднесе купата на всички мъже според ранга им, като започна с Брун. Крепеше я, докато те пиеха като следеше за количеството, което всеки опитва и сам отпи най-накрая.
Мог-ър го изчака да седне, после даде знак. Мъжете затропаха в такт с краищата на копията си по земята. Глухото трополене на копията, сякаш се усилваше и не позволяваше да се чуе друг звук. Равномерният такт ги увлече, после се изправиха на крака и започнаха да се движат в ритъм с такта. Светият мъж се бе втренчил в черепа и напрегнатото му изражение привлече вниманието на мъжете към свещените мощи, сякаш ги бе заставил чрез мислите си. От значение бе синхронът, а той бе майстор в определянето на точния момент. Изчака точно колкото бе необходимо очакването да стигне върха си — още малко и острият резец на напрежението щеше да пристъпи — после погледна към побратима си — вожда на Клана. Брун клекна пред черепа.
— Дух на Бизона, тотем на Брун — започна Мог-ър. В действителност изрече само една дума — „Брун“. Останалото бе казано с помощта на едноръките му знаци, без да изрече нито дума. Последваха шаблонните движения — древният безсловесен език, който се използваше за разговори с духове и с други Кланове, чийто малко на брой гърлени думи и прости знаци с ръце се различаваха. С безмълвни знаци Мог-ър умоляваше Духът на Бизона да им прости за злините, които може неволно да са му сторили и са го обидили, и го молеше за помощ.
— Този мъж винаги е почитал духовете, Велики Бизон, винаги е спазвал традициите на Клана. Той е силен водач, мъдър и справедлив, добър ловец, грижовен стопанин, мъж със самообладание, достоен за Всемогъщия Бизон. Не изоставяй този мъж, поведи този водач към нов дом — място, където Духът на Бизона ще е доволен. Кланът те моли да помогнеш на тотема на този мъж — завърши светият мъж. После погледна към заместника му. Докато Брун се оттегляше, Грод коленичи пред черепа на пещерната мечка.
Никоя жена не биваше да се допуска до тази церемония, за да не научи, че същите тези мъже, които ги водеха със стоическа издръжливост, се молят и просят от невидими духове точно, както жените умоляват и просят от тях.
— Дух на Кафявата Мечка, Тотем на Грод — Започна Мог-ър отново и отправи на пръв поглед същата молба към тотема на Грод, а после един по един от името на всички останали. Продължи да се взира в черепа, когато свърши, докато мъжете трополяха с копията си, като караха предчувствието все повече да нарасне.
Всички много добре знаеха какво следва, обрядът никога не се променяше. Нощ след нощ се повтаряше едно и също, но въпреки това очакването растеше. Чакаха Мог-ър да призове Духа на Урсуз, Великата Пещерна Мечка, неговия личен тотем и най-почитания от всички духове.
Урсуз бе повече от тотем на Мог-ър — той бе тотем на всинца и нещо повече от тотем. Именно Урсуз ги правеше Клан. Той бе върховният дух, върховният покровител. Благоговението пред Пещерната Мечка бе общият фактор, който ги обединяваше, силата, която спояваше всички отделни автономни Кланове в един народ — Кланът на Пещерната Мечка.
Когато едноокият магьосник прецени, че е дошъл мигът, направи знак. Мъжете спряха тропота и седнаха зад камъните си, но тежкият приглушен глух такт все още преминаваше във вените им и отекваше в главите им.
Мог-ър бръкна в една торбичка и извади щипка изсушени спори от плавун. Протегнал ръка над малката факла, той се приведе напред и духна, като в същото време ги остави да се посипят върху пламъка. Спорите се запалиха и запрехвърчаха вълнуващо около черепа, проблясвайки с ослепителна, магнезиева светлина в рязък контраст с тъмната нощ.