Брод забеляза Айла да седи с жените и се намръщи, когато я видя да преглежда Брак и да го слага в скута си. Това му припомни, че именно тя бе спасила живота на момченцето, а това го подсети, че бе станала свидетелка на унижението му. Като всички останали и Брод бе изумен от завръщането и. Първия ден я наблюдаваше с почит и малко страх. Но промяната, която на Креб говореше за нейното постепенно съзряване, а Брун тълкуваше като осъзнаване на късмета и, Брод приемаше за крещяща дързост. По време на снежното си изпитание Айла не само бе придобила увереност, че може да оцелее, но се бе научила спокойно да възприема неприятните всекидневни баналности. След изпитанието, белязано с борбата на живот или смърт, нищо толкова незначително като един урок, чиято ефективност отдавна се бе изтъркала от прекалена употреба, не можеше да наруши ведрото и самообладание.
Брод и бе липсвал. В пълната си изолация дори неговият тормоз бе за предпочитане пред абсолютната празнота на пълната невидимост за хора, които я обичаха. Първите няколко дни тя несъмнено се радваше на непосредственото му, макар и оскърбително, внимание. Той не само я гледаше, ами не пропускаше нито едно нейно движение.
На третия ден от нейното завръщане старите взаимоотношения се възстановиха, но с известна разлика. Айла не трябваше да води борба със себе си, за да се подчини на волята му, в реакцията и дори не се забелязваше и намек на неуловимо снизхождение. Равнодушието и бе искрено. Той не можеше с нищо да го наруши. Колкото и да я пердаши, ругае и сприхавостта му да се клатушка на ръба на побоя, ефектът бе равен на кръгла нула. Тя търпеливо откликваше на най-безразсъдните му заръки. Макар и без умисъл, Айла бе отредила на Брод малко от изгнаничеството, на което бе осъдена с такава широка ръка. Той изобщо не присъстваше в отговорите и. И най-яростния му гняв, сдържан само с върховни усилия, тя посрещаше все едно, че въшка я е ухапала, дори по-невъзмутимо, защото като те ухапе въшка, поне се чешеш. По-лошо от това не можеше да направи, направо го вбесяваше.
Брод жадуваше внимание, от него черпеше сили. За него то беше необходимост. Направо се вбесяваше от безсилие, когато някой не му реагираше. В дълбините на душата му почти нямаше разлика дали реакцията е положителна или отрицателна, но реакция трябваше да има на всяка цена. Той бе сигурен, че нейното безразличие се дължи на факта, че го бе видяла унижен, станала бе свидетелка на срама му и не изпитваше уважение към неговия авторитет. Тя познаваше пределите на властта му над нея, бе изпитала колко струва вътрешната му сила и ги намираше и двете за недостойни за уважение. Но не само, че не го уважаваше и не му реагираше, тя бе обсебила вниманието, от което той се нуждаеше.
Достатъчно бе само да се появи и привличаше вниманието към себе си, както и всичко свързано с нея — всесилният и тотем, това, че се радваше на любовта и живееше край едно огнище със страхотния магьосник, това, че се обучаваше да стане знахарка, спасяването на живота на Она, умението и с прашката, убийството на хиената, което спаси живота на Брак, а сега, завръщането и от света на духовете. Всеки път, когато Брод проявеше огромен кураж и справедливо заслужеше възхищение, уважение и внимание от страна на Клана, тя го засенчваше.
Брод гледаше навъсено девойката отдалеч. „Защо и трябваше да се връща? Всички само за нея говореха, те винаги са говорили само за нея. Когато убих бизона и станах мъж, всички приказваха само за глупавия и тотем. Да не би тя да се изправи лице в лице с връхлитащия мамут? Дали нея не я стъпка без малко, докато му пререже сухожилията? Нищо подобно. Само дето е хвърлила няколко камъчета с прашка и всички само за нея мислеха. Брун и събиранията му, всичко бе само заради нея. А след това не можа да се оправи с нея веднъж завинаги и ето я, отново се завръща и всички само за нея приказват. Защо все тя трябва да разваля всичко?“
— Креб, какво толкова си се притеснил? Не помня да съм те виждала толкова неспокоен. Държиш се като някой младок, преди да вземе първата си стопанка. Искаш ли да ти направя малко чай да успокои нервите ти? — запита Иза, след като магът за трети път скокна, тръгна да излиза от домашното огнище, после му дойде друг акъл, върна се и пак седна.
— Защо си мислиш, че съм притеснен? Просто се опитвам да си спомня всичко и да поразмисля малко — рече той срамежливо.
— Какво толкова трябва да си спомниш? Та ти си Мог-ър от години, Креб. Сигурно няма нито една церемония, която да не можеш да водиш и насън. А и никога не съм те виждал да размишляваш, като само скачаш нагоре-надолу. Защо не ме оставиш да ти приготвя малко чай?