— Най-почитания от Древните, обичаите на Духовете остават загадка за нас, ние сме просто хора и не знаем защо тъкмо толкова могъщ Дух си избра нея, не разбираме защо я е накарал да следва стародавните ви обичаи, но нямаме право да му противоречим. В страната на сенките той се е сражавал за нея, сразил е злите сили и ни я върна, за да ни стане ясно какво е желанието му — да ни стане ясно, че не можем да не се съобразяваме с него. О, Могъщи Духове от Миналото, обичаите ви вече не са обичаи на Клана при все, че някога са били и трябва да се върнат за тази, която е седнала с нас. Умоляваме ви, Древнейши Духове, благословете я според обичаите си. Приемете я. Закриляйте я и покровителствайте Клана и — Мог-ър се извърна към Айла. — Доведете жената отпред — нареди той.
Айла усети буквално как я грабват от земята яките ръце на Брун и я пренасят, докато не се озова пред стария маг. Ахна, когато Брун сграбчи с шепа дългата и руса коса и я дръпна назад. С ъгълчето на очите си зърна Мог-ър да измъква остър нож от кесията си и да го вдига високо над главата си. Ужасена тя видя как лицето на едноокия мъж приема застрашителни размери и почти загуби свяст, когато го зърна да спуска бързо острото лезвие към голото и гърло.
Усети остра болка, но бе твърде уплашена, за да извика. Но Мог-ър направи само малка резка във вдлъбнатината в основата на гърлото и. Струйката топла кръв бе бързо попита с малко парченце мека заешка кожа. Изчака, докато парчето се напои с кръвта и, после избърса раната с с щипеща течност от купичката, която държеше Гуув. След това Брун я пусна.
Вцепенена, тя гледаше как Мог-ър поставя напоеното с кръв парченце в плитка каменна купичка пълна донякъде с мас. На мага бе връчена малка факла от ученика му и с нея той подпали маста в купичката и гледаше безмълвно как кожата изгаря и се превръща в овъглена угарка с остра, парлива миризма. Когато изгоря съвсем, Брун отметна дрехата и и откри лявото и бедро. Мог-ър топна пръст в останалата в каменната купичка пепел и върху всяка от четирите резки, белязали крака и, тегли по една черна черта. В почуда Айла не откъсваше очи. Приличаше на знак на тотем, изрязан и боядисан в черно по време на церемонията, с която се отбелязваше възмъжаването на момчетата. Усети да я отнасят и гледаше как Мог-ър отново се обръща към духовете.
— Приемете това кръвно жертвоприношение, най-тачени от Всички Духове и знайте, че не друг, а тотемът и — Духът на Пещерния Лъв — я накара да следва древните ви обичаи. Знайте, че ви засвидетелствахме уважение, знайте, че ви оказахме почит. Дарете ни с благоволението си и се върнете към дълбокия си покой, доволни, че обичаите ви не са забравени.
„Свърши“, помисли си Айла и въздъхна облекчено, щом като Мог-ър приседна отново. Все още не знаеше защо трябваше да участва в тази необикновена церемония. Но още не бяха свършили с нея. Брун я заобиколи, застана пред нея и и направи знак да стане. Бързешком тя се изправи на нозе. Той бръкна в дипла на дрехата си и измъкна малък, боядисан в червено овал от слонова кост, отрязан от връхчето на мамутския бивен.
— Айла, единствено този път, докато ни закрилят Най-древните духове, ти си равнопоставена на мъжете.
Не бе сигурна дали е разбрала правилно вожда.
— След като напуснеш това място, недей никога да се смяташ за равна. Ти си жена, винаги ще си останеш жена.
Айла кимаше в знак на съгласие. Несъмнено знаеше, че е жена, но бе озадачена.
— Тази слонова кост е от бивена на мамута, който убихме. Това бе много сполучлив лов, нито един мъж не пострада, а пък сразихме огромно животно. Този къс е благословен от Урсуз, оцветен в святото червено от Мог-ър и е могъщ ловен талисман. Всеки ловец от Клана носи такъв в амулета си и нито един ловец не може да мине без него.
— Айла, никое момче не може да стане мъж, преди да убие първото си животно, но след като това стане, то не може да бъде повече дете. Много отдавна, още по времето на Духовете, които още витаят наблизо, жените от Клана са ходили на лов. Ние не знаем защо тотемът ти те е накарал да поемеш по древната пътека, но не можем да му противоречим, трябва да дадем съгласието си. Айла, ти уби първото си животно, вече ще трябва да поемеш отговорността на зрял човек. Но ти си жена, а не мъж и винаги ще си останеш жена във всички отношения, освен в едно. Можеш да си служиш само с прашка, Айла, но отсега си Жената Която Ловува.
Айла усети как кръвта внезапно нахлува в лицето и. Възможно ли бе това да е истина? Правилно ли бе разбрала Брун? Току-що бе изтърпяла изпитание, което не мислеше, че ще преживее, само задето си бе послужила с прашка, а сега щяха да и позволят свободно да борави с нея? Позволяваха и да ходи на лов? Без да се крие? Не вярваше на ушите си.