Ога отново бе трудна, за голяма радост на Брод. Бе забременяла скоро след като отби тригодишния Брак. По всичко си личеше, че щеше да бъде плодовита като Ага и Ика. Друуг се убеди че двегодишният син на Ага ще стане майсторът на сечива, когото толкова желаеше, след като един ден завари момчето да чука камъни един о друг. Намери камък за чукане, който да приляга на малката, пухкава ръчица на Грууб и му разреши да си играе край него докато работеше и почукваше по кремъчните отломъци, имитирайки каменоделеца. Двегодишната дъщеря на Ика, Игра, обещаваше да стане общителна като майка си — жизнерадостно, бузесто, мило момиченце, на което всички се радваха. Кланът на Брун се множеше.
Айла прекара няколко дни през ранната пролет далеч от Клана — според изискванията на женското проклятие — в малката пещера на високопланинското си убежище. След далеч по-мъчителното смъртно проклятие това сега и се струваше като почивка. Времето използваше да усъвършенства отделните елементи и да заостри майсторството си с прашката след дългата зима, въпреки че през цялото време се налагаше да си припомня, че вече не трябваше да го крие. И макар че не и беше трудно сама да си набавя храна, тя жадуваше за всекидневните срещи с Иза на предварително уречено място край пещерата на Клана. Иза и носеше повече храна, отколкото тя можеше да изяде, но и нещо повече. — компания. Все още и беше трудно да прекарва нощите сама макар да знаеше, че отшелничеството и е ограничено и ще трае кратко време и това да и помагаше.
Често посещенията траеха до мръкване и Айла трябваше да осветява с факла пътя си на връщане. Иза никога не можа да преодолее страховете си за сърнешката кожа, която Айла си бе съшила, докато беше „мъртва“, така че младата жена реши да я остави в малката пещера. Нещата, които една млада жена трябваше да умее, Айла бе усвоила от майка си, точно както всички останали млади жени. Иза и даваше ивица мека, попиваща кожа, които се носеха привързани за ремък на кръста и и обясни какви точно знаци да прави, когато заравя ивиците, оцапани от менструационното течение дълбоко в земята. Обясни и се и каква точно поза да заеме, ако някой мъж реши да облекчи нуждите си с нея, какви движения да прави и как да се почисти след това. Айла вече беше жена, можеше да се наложи да изпълни всички задължения на една напълно зряла жена, член на Клана. Говореха за сума ти неща, които интересуваха жените, макар и някои да и бяха познати от обучението и като церителка. Обсъждаха раждането, кърменето и церовете срещу спазма. Иза и обясни позите и движенията, смятани за прелъстителни от мъжете на Клана, начините една жена да поощри някой мъж у него да се развие желание да облекчи нуждите си. Говориха и за отговорностите на задомените жени. Иза каза на Айла всичко, което майка и бе разправяла, но насаме се чудеше дали на непривлекателното момиче изобщо някога ще и потрябват толкова знания.
За един въпрос Иза изобщо не отвори дума. Повечето девойки по времето, когато станеха жени, обикновено бяха хвърлили око на отделен младеж. Макар че тази работа не зависеше нито от девойката, нито от майка и, майката, ако беше в добри отношения със стопанина си, можеше да му сподели желанията на дъщеря си. Стопанинът, ако решеше, можеше да го съобщи на вожда, от който зависеше решението. Ако нямаше други съображения и особено ако въпросният младеж не бе безразличен към девойката, вождът можеше да позволи да се изпълнят желанията на девойката.
Това не винаги ставаше, със сигурност не бе станало в Изиния случай, но темата за задомяване изобщо не се зачекна в разговорите на Иза и Айла, въпреки че обикновено тя най-много интересуваше станалата за задомяване девойка и майка и. В Клана нямаше незадомен младеж и Иза бе сигурна, че дори да имаше, едва ли щеше да желае Айла повече, отколкото биха я поискали за втора жена. А и самата Айла не проявяваше кой знае какъв интерес към тях. Тя дори не се бе замисляла за стопанин, докато Иза не заговори за задълженията на задомената жена. Но по-късно се сети за това.
В едно слънчево, пролетно утро, малко преди да се върне, Айла отиде да напълни меха на вира край извора до пещерата. Всички още бяха вътре. Коленичи и се наведе като бе готова да гребне с меха и изведнъж замръзна. Утринното слънце с полегатите си лъчи придаваше на застиналата вода огледална повърхност. Айла се ококори на непознатото лице, което я гледаше от вира, за пръв път виждаше собственото си отражение. Повечето вода край пещерата бе във формата на бълбукащи реки и ручейчета и обикновено тя не поглеждаше във вира, докато не потопеше съда, който искаше да напълни, като по този начин нарушаваше застиналата повърхност.