Просна се на земята, провери яйцата, за да се убеди, че не са пострадали и извади парче сушено месо за обяд. Гледаше как една полска чучулига с яркожълто коремче радостно чурулика, после литва и продължава песента си в полет. Чифт врабчета със златни коронки, тананикащи тъжната си, едва доловима песен, пърхаха сред стеблата на къпината на края на откритата ливада. Друг чифт птички с черни качулки и сиви дрешки, кръстени на призивното им чук-чу-рику, се стрелкаха навън-навътре от гнездата си в една хралупа на елата край малкото ручейче, което криволичеше през гъстата растителност в подножието на могилката. Дребни, пъргави, кафяви мушитрънчета гълчаха останалите по време на пренасянето на клонки и изсъхнал мъх до гнездото в хралупата на едно престаряло, съсухрено ябълково дърво, което сякаш искаше да докаже плодовитостта си на фиданка с камарата си розови цветове.
Айла обичаше тези мигове на самота. Приличаше се на слънце, чувстваше се доволна и отпусната, не мислеше за нищо друго освен за хубавия ден и за това колко е щастлива. Изобщо не можеше да си представи, че наблизо има жива душа, докато на земята пред нея не падна нечия сянка. Сепната, тя вдигна очи и видя навъсеното лице на Брод.
За този ден не бяха запланували ловни набези и Брод бе решил да отиде на лов сам. Не бе проявил кой знае какво старание, излизането му на лов бе по-скоро извинение да се разходи в топлия, пролетен ден, отколкото да осигури месо, от което нямаше особена нужда. Бе зърнал Айла да си почива на могилката отдалече и не можеше да допусне възможността да я сгълчи за мързела, след като я бе хванал на местопрестъплението да не върши нищо.
Айла скочи на крака, когато го видя, но това го подразни. Айла бе по-висока и не му се нравеше да гледа отдолу нагоре жена. Направи и знак да седне и се приготви здраво да я сгълчи. Но докато се снишаваше, непротивящото се, неотзивчиво изражение, което се появи в очите и го вбеси още повече. Искаше му се да може да измисли как да я предизвика да му реагира. Ако беше в пещерата, поне можеше да я накара да му донесе нещо и да я види как скоква на заповедите му.
Огледа се, после сведе очи към жената, седяща в краката му, чакаща го с невъзмутимо самообладание да я сгълчи и да си тръгне. „Откак стана жена е по-непоносима от всякога, мислеше си той. Жената Която Ловува, как можа Брун да го стори?“ Забеляза яребиците и и се сети, че е с празни ръце. „Даже изражението на грозното и лице е дръзко, злорадства, че е ударила тези птици, а пък аз съм с празни ръце. Какво ли да я накарам? Тъдява няма нищо, което да я накарам да ми донесе. Чакай малко, нали вече е жена? Има какво да поискам от нея.“
Брод и направи знак и очите на Айла за малко да изхвръкнат от орбитите. Бе неочаквано. Иза и бе казала, че мъжете си искат от жени, които смятат за привлекателни, а тя знаеше, че Брод я смята за грозна. Слисаната изненада на Айла не убягна на Брод, реакцията и го окуражи. Направи и отново знак, този път заплашително, да заеме позата, за да може той да се облекчи, позата за полово сношение.
Айла много добре знаеше какво трябва да прави. Иза не само и бе обяснила, а и тя често бе виждала зрелите членове на Клана да го вършат, както и всички деца. В Клана не съществуваха изкуствени задръжки. Децата се учеха на поведението на възрастните като ревностно подражаваха на родителите си, а сексуалната активност бе само една от множеството дейности, които имитираха. Това все оставаше загадка за Айла, питаше се защо го правят, но не се притесняваше като видеше някое момченце безобидно да се нахвърля върху някое момиченце, съзнателно имитирайки възрастните.
А понякога не беше само имитация. Сума ти невръстни момичета от Клана бяха обезчестявани от момченца в пубертета, които се чудеха какво да правят в преддверието на зрелостта преди първото си убито животно, а и нерядко от мъже, прелъстени от невръстната кокетка, си правеха кефа с не съвсем узрялата жена. И въпреки това повечето младежи смятаха под достойнството си да се занимават с бившите си другарки по игра.
Но Айла нямаше момчета приятели горе-долу на своята възраст, освен Ворн, но след като още в първите дни Ага дейно се противопоставяше на дружбата им, между тях никога не се установи близък контакт. Айла не държеше особено на Ворн, който имитираше държането на Брод към нея. Въпреки случката на полето за упражнения, момчето все още боготвореше Брод и Ворн не ставаше да си играят на „стопанин и стопанка“, с Айла. Нямаше друг, с когото би могла да опита, така че изобщо никога не и се бе случило да имитира полов акт. В едно обкръжение, което се отдаваше на секс с лекотата, с която дишаше, Айла все още бе девствена.