Девойката изпита неудобство, знаеше, че трябва да се подчини, но се шашардиса, а на Брод това му доставяше удоволствие. Радваше се, че се бе сетил за това, най-сетне бе надделял над защитата и. Това, че бе толкова объркана и смутена, го вълнуваше и го възбуждаше. Надвисна над нея, докато тя стана, а после почна да се снишава на колене. Айла не бе свикнала мъж от Клана да е в непосредствена близост, тежкото дишане на Брод я плашеше. Тя се поколеба.
Брод загуби търпение, блъсна я на земята, отметна дрехата си и се показа членът му — набъбнал и пулсиращ. „Какво чака тази? Толкова е грозна, че би трябвало да е поласкана, никой друг не би я пожелал“, мислеше си той ядосан, сграбчвайки дрехата и да не му пречи, докато нагонът му нарастваше.
Но щом Брод я доближи, нещо се скъса. Не можеше да го направи. Просто не можеше. Загуби разсъдък. Нямаше значение, че трябваше да му се подчини. Изправи се на крака и понечи да хукне. Брод бе по-бърз от нея. Сграбчи я, повали я и я фрасна в лицето, като цепна устата и с коравия си юмрук. Започваше да му харесва. Сума ти пъти се бе въздържал, когато му се искаше да я напердаши, но сега нямаше кой да го спре. А и отгоре на всичко имаше оправдателна причина — отказваше да му се подчини и не на шега му се съпротивляваше.
Айла обезумя. Опита се да се изправи и той отново я перна. Изобщо не бе очаквал подобна реакция от нея и това разпали още повече сладострастието му. Сега щеше да усмири тази нахалница. Удари я пак и пак изпита голямо удовлетворение като я видя да се свива, щом посегнеше да я удари отново.
Главата и бучеше, от носа и и от ъгълчето на устата и се стичаше кръв. Опита се да стане но той я държеше здраво. Нахвърли се върху него като барабанеше с юмруци по гърдите му, но съпротивата и само го възбуди още повече. Никога не бе изпитвал такава възбуда — насилието засилваше страстта му, а похотта придаваше сила на ударите му. Съпротивата и му доставяше наслада и той отново я цапардоса.
Почти бе загубила съзнание, когато я метна по лице, трескаво разкъса дрехата и и и разтвори краката. Със силен замах проникна дълбоко в нея. Тя изпищя от болка. От писъка и той изпита още по-голямо удоволствие. Замахна отново, предизвиквайки още един писък на болка, после пак и пак. Степента на възбудата му не му позволяваше да спре и бързо достигна неудържимия завършек. С един последен, жесток замах, който откъсна от нея последен, изтерзан писък, той освободи натрупалата се възбуда.
Брод се строполи върху нея за миг, останал без сили. После, още задъхан, се отдръпна от нея. Айла хълцукаше несвързано. Солените и сълзи подлютиха кървящите рани на окървавеното и лице. Едното и око бе почти затворено и посиняваше. Бедрата и бяха оцапани с кръв и нещо я болеше дълбоко вътре. Брод се изправи и и хвърли един поглед. Бе доволен, никога не бе изпитвал подобна наслада от проникването в някоя жена. Взе си оръжията и се отправи към пещерата.
Айла лежа с лице в калта дълго след като спря да хълцука. Най-сетне се изправи. Докосна устата си, опипа подутината и видя кръвта по пръстите си. Цялото тяло я болеше — отвътре и отвън. Забеляза кръвта между бедрата си и петната по тревата. „Да не би тотемът ми отново да воюва“, почуди се тя. „Не, не мисля така, не му е времето.
Брод трябва да ме е наранил. Не знаех, че може да ме бие и отвътре. Но защо останалите жени не кървят, защо членът на Брод ще ме наранява? Да не би в мен да е вината?“
Бавно тя се изправи и отиде до ручея, като при всяка стъпка изпитваше болка. Уми се, но това не премахна нито пулсиращата, тъпа болка, нито смута в главата и. Защо Брод поиска това от мен? Иза казва, че мъжете искат да облекчат нуждите си с привлекателни жени. Аз съм грозна. Какъв е смисълът един мъж да наранява жената, която харесва? Но и на жените им харесва, защо иначе ще жестикулират, за да поощрят мъжете? Как може да им харесва? Ога никога няма нищо против Брод да и го прави, а той го прави всеки ден, понякога повече от един път.
Изведнъж Айла изпита ужас. „О, не! Какво ще стане, ако Брод ме накара да го сторя пак? Няма да се върна. Не мога да се върна. Къде да отида? В малката си пещера ли? Не, твърде наблизо е и не мога да остана там през зимата. Трябва да се върна, не мога да живея сама, къде другаде мога да отида? А и не мога да изоставя Иза, нито Креб, нито Уба. Какво да правя? Ако на Брод му се прииска, не мога да му отказвам. Никоя от останалите жени даже не би се оплакала. Какво ли ми има? Никога не е искал това, когато бях още момиче. Защо ли ми трябваше да ставам жена? Толкова се радвах, а дори да остана момиче цял живот, хич не ми пука. И без това никога няма да имам бебе. Каква е ползата да си жена, щом не можеш да имаш бебе? Особено щом някой мъж може да те накара да сториш нещо такова? Изобщо какъв е смисълът? И за какво е?“