Когато закрета обратно по хълмчето в търсене на яребиците си, слънцето залязваше. Яйцата, толкова грижливо скътани, бяха счупени и бяха омазали предницата на дрехата и. Хвърли поглед към ручея и си спомни колко щастлива бе, докато наблюдаваше птичките. Стори и се, че са изминали години, случило се бе в други времена, на друго място. Дотътри се обратно до пещерата, като пристъпваше с ужас.
Щом Иза видя слънцето да се скрива зад дърветата на запад, взе да се безпокои още повече. Преброди отчасти всички пътеки в съседната гора, отиде и до рида да огледа склона към степта. „Една жена не би трябвало да излиза сама, никога не ми е харесвало когато Айла ходи на лов“, мислеше си Иза. Ами ако я бе нападнал някой звяр? Може би е ранена? Креб също се безпокоеше, макар че се опитваше да не се издава. Дори Брун започна да се притеснява, щом като взе да се стъмва. Първа Иза я видя да се спуска към пещерата от рида. Почна да я гълчи, задето я бе разтревожила, но още преди да направи първия жест, се сепна.
— Айла! Ти си ранена! Какво се случи?
— Брод ме преби — отвърна тя с жестове и равнодушно изражение.
— Но защо?
— Не му се подчиних — отвърна с жестове девойката, докато влизаше в пещерата и се отправяше право към огнището им.
„Какво ли можеше да се е случило?, питаше се Иза. От години Айла не бе отказвала да се подчини на Брод. Защо точно сега ще вземе да му се опъва? И защо той не ми каза, че я е видял? Знаеше, че се тревожа. Върна се още по обяд, а Айла защо закъсня толкова?“ Иза хвърли бърз поглед по посока на огнището на Брод и го зърна да не откъсва очи от Айла отвъд граничните камъни противно на всякакви добри обноски със самодоволно изражение на лицето.
Креб бе запечатил в съзнанието си цялата сцена. Изшареното и подуто лице на Айла, напълно безутешния и вид и Брод, който не сваляше очи от мига на завръщането и с надменна насмешка. Знаеше, че омразата на Брод се бе засилила с течение на годините — кроткото и покорство изглежда го дразнеше повече от момичешкия и бунт, — но се бе случило нещо, което караше Брод да чувства власт над нея. Дори схватлив човек като Креб не би могъл да се досети за причината.
На следния ден Айла не смееше да напусне огнището и се туткаше с утринната си храна, колкото може по-дълго. Брод вече я чакаше. Само мисълта за прекомерното вълнение предишния ден го възбуждаше и вече бе готов. Когато и даде знак едва не хукна, но си наложи да заеме позата. Опита се да сподави писъците си, но от болка те се отрониха от устните и и предизвикаха любопитните погледи на случайните минувачи. За тях писъците и от болка бяха също толкова непонятни, колкото и внезапния интерес на Брод към нея.
Брод се кефеше на новооткритото си надмощие над Айла и често я обладаваше, въпреки че доста хора се чудеха защо предпочита тази грозна, омразна му жена пред собствената си миловидна стопанка. След известно време вече не я болеше, но и беше противно. А Брод се наслаждаваше на самата и омраза. Бе я поставил на мястото и, спечелил бе превъзходство над нея и най-сетне бе открил начин да я накара да му реагира. Нямаше значение, че реакцията и бе отрицателна, той я предпочиташе. Искаше да я види да трепери, да види страха и, да я види как сама си налага покорство. Само като си го помислеше, се възбуждаше. Либидото му винаги е било силно, но сега проявяваше по-голяма полова активност от всякога. Всяка сутрин, щом не излезеше на лов, обикновено я обладаваше още веднъж вечерта, а понякога и по обяд. Даже се възбуждаше вечер и обладаваше стопанката си, за да се облекчи. Бе млад и здрав, в разцвета на половата си сила и колкото по-силно го мразеше тя, толкова повече удоволствие му доставяше.
Айла загуби живеца си. Бе унила, навъсена, нищо друго не я интересуваше. Единственото чувство, което изпитваше, бе всепоглъщащата ненавист към Брод и всекидневното му проникване в нея. Като огромен глетчер, който изсмуква цялата влага от заобикалящата го почва и горчивото безсилие пресушаваха всичките и останали чувства.
Винаги се бе грижила за чистотата си, къпеше се и миеше косата си в потока, за да не развъди въшки, дори мъкнеше огромни казани със сняг и ги поставяше до постоянно горящия огън, за да се разтопи и да има прясна вода и през зимата. Сега косата и висеше на сплъстени фитили и с дни не сваляше от гърба си една и съща дреха, без да си дава труда да почисти лекетата и да я простре да се проветри. Не си даваше много-много зор в домакинската работа, докато мъже, които никога не бяха я гълчали, взеха да я корят. Загуби интерес към церовете на Иза, изобщо не говореше, освен когато отвръщаше на директни въпроси, рядко ходеше на лов и често се връщаше с празни ръце. Унинието и хвърли сянка на всички останали край огнището на Креб.