Жената скокна с малко гузен вид, но Креб не забеляза. Толкова му бе приятно да види Айла делово да шета и да приказва, че не виждаше Иза.
— Ей, сегичка ще стане, Креб — рече усмихната Айла с жестове, изтича към него и го прегърна. От това Креб се почувства по-добре от много време насам. Докато се настаняваше на постелката си, Уба се втурна тичешком в пещерата.
— Гладна съм! — жестикулираше малкото момиченце.
— Ти все си гладна, Уба — засмя се Айла, вдигна момиченцето и я завъртя в кръг. Уба бе на върха на щастието. За пръв път това лято на Айла и се играеше с нея.
По-късно, след като се бяха нахранили, Уба пропълзя в скута на Креб. Айла си тананикаше тихичко, докато помагаше на Иза да почисти. Креб въздъхна доволно — вече бе заприличало на дом. „Момченцата може да са много важни, но според мен повече ми харесват момиченцата“, помисли си той. „Не ми трябва да бъдат яки и смели през цялото време и нямат нищо против да се сгушат в нечий скут и да заспят. Как ми се иска и Айла да е още момиченце.“
На следващата заран Айла се събуди в топлите завивки на предчувствието. „Чакам бебе“, мислеше си тя. Лежеше в кожите си доволна от себе си. Изведнъж изпита силно желание да стане. „Мисля да отида на реката тази заран, косата ми е станала за миене.“ Скокна от леглото, но веднага взе да и се повдига. „Май ще е по-добре да хапна нещо твърдо, за да видя дали няма да го повърна. Трябва да се храня, ако искам бебето да се роди здраво.“ Не можа да задържи храната, но след като мина известно време, отново се нахрани и се почувства по-добре. Все още размишляваше за чудото на бременността си, когато излезе от пещерата и се отправи към реката.
— Айла! — подигравателно и подвикна Брод като си придаваше важност и и направи знак.
Айла се сепна. Съвсем бе забравила за Брод. Вече си мислеше за много по-важни неща като топли, гушкави кърмачета, за собственото си топло, гушкаво кърмаче. „Няма да е зле да приключим с това още сега“, помисли си тя и търпеливо зае позата, за да може Брод да се облекчи. Дано да побърза, та да мога да отида на реката да си измия косата.
Брод се почувства излъган. Нещо липсваше. В държанието и не се забелязваше нито следа от отпор. Липсваше му възбудата, която му доставяше обладаването и против волята и. Нямаше ги кипящата и ненавист и горчивото и безсилие, които тя никога не успя напълно да прикрие. Тя вече не му се опъваше. Държеше се така, сякаш даже той не присъства, сякаш нищо не изпитва. И наистина не изпитваше. Мислите и бяха в друг свят, вече дори не го усещаше, че е проникнал в нея, нито пък укорите и злобните му удари. Просто трябваше да приеме още нещо и се бе примирила. Кроткото и, хладнокръвно спокойствие се бе възцарило отново.
Брод изпитваше удовлетворение по-скоро да упражнява властта си над нея, а не насладата от половото сношение. Откри, че вече не се възбужда, виждаше зор със запазването на ерекцията. След като няколко пъти изобщо не можа да свърши, той се отдръпна и скоро съвсем престана. Унижението бе голямо. „Все едно, че е от камък, изобщо не реагира, мислеше си той. И без друго е толкова грозна, достатъчно време и отделих. Дори не може да оцени каква чест за нея е бъдещият вожд да и обърне внимание.“
Ога приветства завръщането му и изпита облекчение, че изглежда бе преодолял неразгадаемото си увлечение по Айла. Не беше го ревнувала, това не бе нищо, за което можеше да ревнуваш. Неин стопанин бе Брод и с нищо не показваше, че е готов да я зареже. Всеки мъж може да облекчава нуждите си с която жена си поиска, в това нямаше нищо изключително. Просто не можеше да разбере защо обръща толкова внимание на Айла, когато кой знае защо, на нея това очевидно не и харесваше.
Колкото и да си блъскаше главата, внезапното безразличие на Айла го дразнеше. Бе помислил, че най-сетне е открил начин да властва над нея и бе вкусил от насладата, която това му доставяше. Всичко това го караше още по-непоколебимо да търси начин отново да се докопа до нея.
19
Бременността на Айла слиса целия Клан. Струваше им се невъзможно жена с мощен тотем като нейния да зачене нов живот. Изказваха се куп противоречиви догадки относно духа на чий мъжки тотем бе успял да срази Пещерния Лъв и нямаше мъж в Клана, който да не желаеше да си припише заслугата и да повдигне престижа си. Някои смятаха, че това е работа на съчетание на няколко духа на тотеми, навярно тези на съвкупното мъжко население, но повечето мнения се деляха на два лагера, съставени почти изключително според възрастта.
Определящ фактор се явяваше близостта на жената и тъкмо затова повечето мъже вярваха, че децата на стопанките им са резултат от духа на собствения им тотем. Жената неизбежно прекарваше по-голямата част от времето си с мъжа, с когото деляха едно огнище и вероятността да влезе в нея духът на неговия тотем бе по-голяма. Дори мъжкият тотем да призовеше на помощ в последвалата схватка тотема на друг мъж или който и да е намиращ се наблизо дух, основната заслуга бе на жизнената сила на първия тотем. Духът-помагач можеше да бъде удостоен с привилегията на зачеването на нов живот, но това бе оставено на усмотрението на тотема, призовал го на помощ. Двамата мъже, намирали се най-близо до Айла, откакто стана жена, бяха Мог-ър и Брод.