— Случвало се е и преди — обади се Дорв. — Един мъж не бива да се жени само за посестримата си.
— Не е забранено, но и не се гледа с добро око. А и повечето мъже не я искат. Освен това никога не съм имал стопанка, твърде стар съм тепърва да се задомявам. Иза се грижи за мен и това ми стига. С нея не ми липсва нищо. Предполага се, че мъжете от време на време облекчават нуждите си със стопанките си. Нямам такива нужди от сума ти време, отдавна се научих да ги владея. Какъв стопанин на една млада жена ще бъда? Но може и да не стане нужда от такъв. Иза каза, че май раждането и няма да е лесно, вече се появиха проблеми, може да пометне преди да и дойде времето. Знам, че Айла иска това бебе, но най-добре ще е за всички, ако го загуби.
Както бе споделено с мъжете, бременността на Айла не вървеше добре. Знахарката се страхуваше, че не всичко бе наред с бебето. Сума ти помятания се дължаха на деформирания плод и Иза смяташе, че е по-добре да се отърват от него, отколкото да се роди живо и да се налага да погребват уродливото бебе. На Айла продължи да и прилошава доста след края на първото тримесечие и дори в късна есен, когато нарасналата и талия прерасна в издутина, беше и трудно да задържи храната. Когато стана на петна и взе да изхвърля съсиреци, Иза поиска разрешение от Брун Айла да не участва във всекидневната шетня и я накара да пази леглото.
Страховете на Иза за бебето на Айла растяха с трудната и бременност. Бе убедена, че Айла трябва да пометне. Сигурна бе, че няма да е трудно да го изхвърли, доколкото съдеше за растежа на бебето по корема и. Боеше се повече за Айла. Бебето изцеждаше и последните и силици. Ръцете и краката и отслабнаха в контраст с разширяващата се талия. Нямаше апетит и се насилваше да яде специално приготвените от Иза ястия. Около очите и се образуваха тъмни кръгове и гъстата и, лъскава коса загуби еластичността си. Все и беше студено, просто не притежаваше телесните запаси, които да я сгряват и прекарваше повечето си време сгушена край огнището, увита в кожи. Но когато Иза отвори дума Айла да изпие цяра, който щеше да сложи край на бременността и, младата жена отказа.
— Иза, искам си бебето. Помогни ми — умоляваше я Айла. — Ти можеш да ми помогнеш, знам, че можеш. Ще направя всичко, което кажеш, само ми помогни да родя бебето си.
Иза не можеше да откаже. Известно време бе разчитала на Айла да и носи билките, от които имаше нужда и рядко бе излизала сама. Изнурителните усилия предизвикваха нови спазми на кашлица. През цялото време Иза се тъпчеше с упойващи средства, за да прикрие разяждащата я туберкулоза, която от зима на зима се влошаваше. Но заради Айла тя бе готова да излезе да търси определен корен, който помагаше срещу помятане.
Знахарката напусна пещерата в ранни зори и тръгна да претърсва планинските гори и усойната пустош за специалния корен. Слънцето грееше на ведрото небе, когато пое на път. Иза си мислеше, че денят ще бъде от онези топли дни в края на есента и не пожела да се товари с още дрехи. Освен това смяташе да се върне преди слънцето да стигне най-високата си точка. Пое по една пътечка в гората недалеч от пещерата, после свърна покрай един ручей и започна да се катери по стръмния склон. Бе по-слаба, отколкото си мислеше, не и стигаше въздух и често се налагаше да спира и да изчаква раздиращия пристъп на кашлицата да премине. Към средата на заранта времето се промени. Мразовитият вятър довя от изток облаци и когато те стигнаха до подножието на планината, изсипаха тежкия си товар от влага в поройна суграшица. Още в първите мигове Иза стана вир вода.
Когато намери търсената от нея разновидност на борова гора и билките, дъждът вече бе отслабнал. Трепереща под ледения ръмеж, тя изрови корените от калната земя. На връщане кашлицата и се влоши, като караше тялото и да се гърчи всеки миг и по устните и изби кървава пяна. Не познаваше толкова добре местността покрай тази пещера, колкото познаваше околността на предишния дом на Клана. Загуби ориентация, сбърка пътя на слизане и се наложи да се върне, за да намери правилната пътека. Вече се стъмваше, когато подгизналата до кости и премръзнала знахарка се прибра в пещерата.
— Мамо, къде беше? — запита я Айла с жестове. — Вир вода си и цялата трепериш. Ела при огъня. Ей, сегичка ще ти дам сухи дрехи.
— Намерих ти малко змийски корен, Айла. Измий го и го сдъвчи… — нов гърч секна думите и. Погледът и бе трескав, лицето и пламтеше… дъвчи го суров. Ще ти помогне да задържиш бебето.