— Да не би да си излязла в този дъжд само за да ми търсиш този корен? Не знаеш ли, че предпочитам да загубя бебето, отколкото теб? Твърде болна си, да излизаш в това време и много добре го знаеш.
Айла знаеше, че Иза бе болнава от години, но дотогава не разбираше всъщност колко сериозна е болестта и. Младата жена забрави за бременността си, не обръщаше внимание, когато от време на време кървеше, не се сещаше да тури залък в устата си повечето време и не щеше да се отдели от леглото на Иза. Спеше и то на кожа до одъра на жената. И Уба не се откъсваше от нея.
За пръв път някой от хората, които обичаше, се разболяваше сериозно пред очите на момиченцето и на нея и се късаше сърцето. Следеше всичко, което Айла правеше, помагаше и и пред нея се разкриха нови страни на потеклото и предопределението и. Уба не бе единствената, която не сваляше очи от Айла. Целият Клан се тревожеше за знахарката си и не бе много-много убеден в умението на младата жена. Но тя бе глуха и сляпа за страховете им, цялото и внимание бе посветено на жената, която наричаше „мамо“.
Айла прехвърли мислено всеки цяр, научен от Иза, разпитваше Уба за знанията, които знаеше, че се съхраняват в паметта на момиченцето и приложи известна собствена логика. Изключителната дарба, забелязана от Иза, способността да се открие и лекува същинското заболяване — ето къде се криеше силата на Айла. Тя бе изключителен диагностик. От незначителните симптоми тя пожела да подреди мозайка от отделните късчета на цялостната картина и да запълни празните места с помощта на разсъдливост и интуиция. Това бе собственост, за която единствено нейният мозък сред обитателите на пещерата, бе неповторимо подходящ. Пристъпът на заболяването на Иза бе стимул, който изостри дарбата и.
Айла приложи средствата, на които я бе научила знахарката, после опита нови средства, които сами се налагаха от другите приложения, понякога съвсем далечни. Каквото и да бе, церовете, нежните грижи или волята на знахарката — най-вероятно бе съчетание от всичко това — по времето, когато зимата бе натрупала дълбоки преспи пред преградите срещу вятъра на входа, Иза се чувстваше достатъчно добре, за да поеме грижите за бременността на Айла отново. А до раждането не оставаше много време.
Усилието покрай оздравяването на Иза остави следите си. Айла намираше непрекъснато следи от кървене през останалата част на зимата и я мъчеше постоянно главоболие. Събуждаше се посред нощ от спазми в нозете си и продължи да повръща често. Иза очакваше всеки момент, да помогне. Не разбираше как Айла успява да го задържи, както и как бебето можеше да продължава да се развива, след като Айла бе толкова изтощена. Но то наистина се развиваше. Коремът на младата жена се изду до невероятни размери и бебето риташе тъй буйно и продължително, че тя почти не можеше да дремне. Досега Иза не бе виждала жена да изстрадва по-трудна бременност.
Айла никога не се оплакваше. Боеше се да не би Иза да си помисли, че е готова да се откаже от бебето, макар че бременността и бе доста напреднала, за да стои тази възможност пред знахарката. Такава възможност не седеше и пред Айла. Страданията и само още повече я убеждаваха, че ако загуби това бебе, никога няма да има друго.
От леглото си Айла гледаше как пролетните дъждове отмиват снега и първият минзухар, който видя, и бе донесен от Уба. Иза не я пускаше да излиза от пещерата. Мъхестите върби набъбнаха и се покриха със зеленина, а първите пъпки предвещаваха раззеленили се корони във влажния, пролетен ден в началото на единадесетата и годишнина, когато родилните мъки на Айла започнаха.
Началните контракции не бяха трудни. Айла сърбаше чай от върбова кора, бъбреше с Иза и Уба, развълнувана и доволна, че най-сетне бе дошъл мигът. Бе сигурна, че на следващия ден ще държи бебето си в ръце. Иза бе по-сдържана, но се опитваше да не го показва. Заговориха за медицина, както често се случеше напоследък между Иза и двете и щерки.
— Мамо, какъв беше онзи корен дето ми донесе, когато излезе и се разболя? — запита с жестове Айла.
— Викат му змийски корен. Не се използва много често, защото трябва да се дъвче, докато е пресен и трябва да се събира в късна есен. Много е подходящ за предотвратяване на помятане, но колко ли жени са заплашени от помятане едва в късна есен? Губи силата си като го изсушиш.
— Как изглежда? — запита Уба. Болестта на Иза бе изострила интереса на Уба към целебните билки, които един ден щеше да предписва, и двете, Иза и Айла, я обучаваха. Но обучението на Уба се различаваше от това на Айла. За да постигне пълния капацитет на мозъка си, на, Уба трябваше само да и припомнят за това, което вече знаеше и да и кажат за приложението му.