— Всъщност те са две билки — мъжка и женска. Има дълго стебло, поникнало сред купчина листа близо до земята и малки цветчета, скупчени на върха, отчасти по стеблото. Цветчетата на мъжкото биле са бели. Коренът е от женското биле, цветчетата му са по-дребни и зелени.
— Нали каза, че расте в боровите гори? — каза с жестове Айла.
— Само в усойните. То обича влагата, мочурите, блатистите места в ливадите, често планинските гори.
— Онзи ден не биваше да излизаш, Иза. Толкова се притесних… Ох, чакайте, почва друга!
Знахарката прегледа Айла. Опитваше се да прецени колко дълго траят болките. Имаше още много време, реши тя.
— Когато тръгнах не валеше — рече Иза. — Мислех, че денят ще бъде топъл. И сбърках. Времето през есента е винаги непредсказуемо. Все искам нещо да те попитам, Айла. Бях в несвяст от треската през повечето време, но ми се стори, че ми направи лапа на гърдите от билки, дето ги слагам да облекча ревматизма на Креб.
— Точно така.
— Не съм те учила на това.
— Знам. Кашлицата ти бе толкова силна, плюеше толкова кръв, че исках да ти дам нещо, което да успокои спазмите, но реших, че и не трябва да се напрягаш много, докато изхвърлиш храчките. Лекарството за ревматизма на Креб прониква дълбоко, затопля и стимулира кръвта. Сметнах, че то може да прокара храчките и-няма да се налага да кашляш толкова силно, за да ги изхвърлиш, а след това пак мога да ти дам отварата за успокояване на спазмите. По всичко личи, че помогна.
— Да, и аз така мисля. — След като Айла и обясни разсъжденията си, те изглеждаха логични, но Иза се питаше дали изобщо би и хрумнало на нея. „Права бях, помисли си Иза. Тя е добра знахарка, а ще става и още по-добра. Заслужава положението на потеклото ми. Ще трябва да говоря с Креб. Може да не ми остава много време на този свят. Айла вече е жена, трябва да стане знахарка, ако оцелее след това раждане.“
След утринната храна намина Ога с Грев, втория и син, и приседна до Айла, докато кърмеше. Скоро към тях се присъедини и Овра. Трите млади жени си бъбреха дружелюбно между контракциите на Айла и изобщо не отваряха дума за предстоящото и раждане. Цяла сутрин, докато Айла бе на първия етап на родилните мъки, жените се точеха през огнището на Креб. Някои просто се поспираха за миг-два да окажат морална подкрепа с присъствието си, някои седяха до нея непрекъснато. Винаги имаше няколко жени, насядали край одъра и но Креб не се мяркаше. Той крачеше притеснен напред-назад из пещерата, като спираше да обмени някой и друг жест с мъжете, насъбрали се край огнището на Брун, но не го свърташе на едно място. Заплануваният за този ден лов бе отложен. Претекстът на Брун бе, че още е твърде мокро, но всички знаеха за истинската причина.
Късно следобед родилните мъки на Айла се усилиха. Иза и даде отвара от корена на някаква грудка с особени свойства, които облекчаваха болките при раждане. Времето течеше бавно до вечерта, когато контракциите и станаха по-силни и по-нарядко. Айла лежеше на одъра, плувнала в пот и бе сграбчила ръката на Иза. Опитваше се да сподави писъците си, но когато слънцето се скри зад хоризонта, Айла се гърчеше от болки, пищеше при всяка конвулсия, разтресла тялото и. Много от жените не можеха да понесат да останат край нея повече, всички освен Ебра се прибраха край огнищата си. Намериха си по някаква шетня, колкото да вършат нещо и вдигаха очи, когато Айла надаваше следващия изтерзан писък. Край огнището на Брун разговорите също бяха секнали. Мъжете седяха безучастно, забили погледи в земята. Виковете от болка на Айла прекъсваха всеки опит за разговор.
— Бедрата и са твърде събрани, Ебра — жестикулираше Иза. — Не позволяват родилния и канал да се разтвори широко.
— Ако спукаме мехура да и изтече водата няма ли да е по-добре? Понякога това помага — предложи Ебра.
— И аз се сетих за това. Не исках да избързвам, тя няма да изтрае сухо раждане. Надявах се, че сам ще се спука, но тя все повече отслабва и хич не напредва. Май ще е по-добре сега да го спукам. Ще ми подадеш ли онази лековита брястова пръчица? Почва нова контракция, ще го спукам като свърши.
Айла изви гръб и сграбчи ръцете на двете жени, а от устните и се изтръгна постоянно усилващ се писък на предсмъртна агония.
— Айла, сега ще се опитам да ти помогна — каза и с жестове Иза, след като контракцията премина. — Разбираш ли ме?
Айла кимна безмълвно.
— Ще пусна водата да изтече, но после искам да се изправиш и да клекнеш. Помага, когато бебето е тръгнало надолу. Ще се справиш ли?
— Ще се опитам — махна вяло Айла.