— Не можеш ли да го оставиш високо в някое дърво като майката в приказката на Аба? Ако оживее след седем дни, Брун не може да не ти позволи да го задържиш — умоляваше я Уба.
— Приказката на Аба е само едно предание, Уба — обясни и Иза. — Нито едно бебе не може да оцелее в студа и без храна.
Айла изобщо не слушаше обясненията на Иза. От детинското предложение на Уба и хрумна идея.
— Мамо, в една част това предание е вярно.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако бебето ми все още е живо след седем дни, Брун ще трябва да го приеме, не е ли така? — запита Айла със сериозен вид.
— Какво си намислила, Айла? Не можеш де го оставиш на открито с надеждата, че ще е живо след седем дни. Знаеш, че това е невъзможно.
— Няма да го оставям, ами ще го взема със себе си. Знам едно място, където мога да се скрия, Иза. Мога да отида на това място, като го взема с мен, а след това ще се върна за деня на назоваването му. Има една мъничка пещера…
— Не! Айла, не ми говори за подобни неща. Няма да е редно. Това означава неподчинение. Не мога да се съглася, против обичаите на Клана е. Брун съвсем ще се разгневи. Ще те търси, ще те намери и ще те доведе. Не е редно, Айла — предупреждаваше я Иза. Стана и направи няколко крачки към огнището, спря и се извърна. — Дори и да напуснеш, той ще ме пита къде си.
Никога през живота си Иза не бе правила нищо против обичаите на Клана или против желанието на Брун. Самата идея я ужасяваше. Дори тайните противозачатъчни лекове бяха осветени от предишните поколения знахарки, те бяха част от наследството и. Да запазиш тайната не бе неподчинение — нямаше традиция или обичай, които да го забраняват — тя просто избягваше да го споменава. Планът на Айла не бе нищо друго освен бунт, бунт, за който Иза дори не бе сънувала и тя не можеше да го одобри.
Но в същото време знаеше колко много желае Айла това бебе, късаше и се сърцето, като се сетеше колко бе изстрадала през дългото и трудно раждане и как само страхът от смъртта на рожбата и бе дал силите, спасили и собствения и живот. „Айла има право“, помисли си Иза, като поглеждаше към новороденото. Вярно, че бе уродлив, но иначе бе силен и здрав. И Креб бе уродлив, а сега е Мог-ър. Това е и първородният и син. Ако имаше стопанин, той би могъл да разреши на бебето да живее. Не, не би разрешил, размисли отново тя. Не можеше да се самозалъгва, както и не можеше да лъже останалите. Но би могла да си го премълчи.
Мислеше дали да каже на Креб или Брун, а много добре знаеше, че трябва, но не можеше да намери сили за това. Иза не можеше да одобри плана на Айла, но можеше да си го премълчи. А това бе най-своеволният грях през живота и.
Тури няколко жежки камъка в купа с вода, за да приготви настойка от мораво рогче за Айла. Когато Иза и донесе цяра, младата жена бе заспала с бебето в ръце. Взе рожбата и внимателно.
— Изпий това, Айла — рече тя. — Увих последъка3 и го сложих в ъгъла.
Довечера можеш да си починеш, но утре трябва да го заровиш. Брун вече знае, Ебра му е казала. Той предпочита да не оглежда новороденото и да издава официално нареждане. Очаква ти да се погрижиш за него, след като си скрила следите от раждането. — Иза всъщност казваше на щерка си колко време има да състави плана си.
След като Иза си тръгна, Айла лежеше будна и си мислеше какво да вземе със себе си. „Ще ми трябва кожата за спане, заешки кожи за бебето и птичи пух, както и няколко допълнителни пелени за преобличане. Ще е хубаво да взема и храна, както и мях с вода. Ако изчакам слънцето да се издигне високо преди да тръгна, мога да приготвя всичко заранта.“
На следващата заран Иза сготви много повече храна, отколкото бе необходима за утринния залък на четирима души. Креб се бе приютил и си бе легнал късно, искаше да избегне каквито и да е разговори с Айла. Не знаеше какво да и каже. „Тотемът и е твърде силен, мислеше си той. Не е бил изцяло сразен тъкмо затова тя толкова много кървя по време на бременността си. Ето защо рожбата и е уродлива. Твърде жестоко, тя толкова много го искаше.“
— Иза, храната ще стигне за цял клан — забеляза Креб. — Кой ще изяде толкова?
— Тя е за Айла — рече Иза и бързо сведе глава.
„Иза би трябвало да има много деца, помисли си старецът, я как душа дава за тези, дето ги има. Но Айла напоследък има нужда да възстанови силите си. Доста време ще и трябва да го преживее. Питам се дали някога ще роди нормална рожба?“
Когато стана, на Айла и се зави свят и почувства прилив на топла кръв. Болеше я да направи дори няколко крачки, а да се наведе бе цял© мъчение. Бе по-слаба, отколкото си мислеше и едва не се паникьоса. „Как ще се изкатеря до пещерата? Но ще трябва. Ако не се изкатеря, Иза ще ми вземе рожбата и ще се отърве от нея. А какво ще правя, ако загубя бебето си?