С тревога Иза дочака края на събирането на Брун. Беше се опитвала да набере кураж да го заговори и реши, че сега е моментът. Когато видя мъжете да си тръгват, отиде до огнището му със сведена глава и седна в краката му.
— Какво искаш, Иза? — попита Брун, след като я потупа по рамото.
— Тази недостойна жена желае да говори с вожда — започна Иза.
— Можеш да говориш.
— Тази жена е виновна, че не отиде при вожда, когато разбра какво е намислила младата жена. — Обзета от вълнение, Иза забрави да използва официалното обръщение към вожда. — Но, Брун, тя толкова искаше да има бебе. Никой не си е помислял, че тя някога ще зачене живот, най-малко тъкмо тя. Как щеше да бъде сразен Духът на Пещерния Лъв? Това бе такова щастие за нея. Макар и да се намъчи, нито за миг не се оплака. Без малко да умре по време на раждането, Брун. Накрая само мисълта, че бебето ще умре и даде сили. Просто не можа да понесе мисълта да се откаже от него, макар и уродливо. Бе сигурна, че други бебета няма да роди. Не бе на себе си от изненада и болка, мислите и се лутаха. Знам, че нямам право да те моля, Брун, но те умолявам да я пощадиш.
— Защо не дойде при мен по-рано, Иза? Щом като мислиш, че сега има смисъл да молиш за пощада, защо не дойде при мен тогава? Някога бил ли съм груб с нея? Не бях сляп за нейните страдания. Един мъж може да извърне очи, за да не надзърта в чуждото огнище, но не може да запуши ушите си. Няма човек в Клана, който да не знае през какви мъки премина Айла, за да роди сина си. Да не ме мислиш за толкова коравосърдечен, Иза? Ако беше дошла при мен, ако беше ми разказала какво изпитва, какво има намерение да прави, не смяташ ли, че аз щях да премисля дали да не оставя бебето и живо? Можех да погледна снизходително на заплахите и за бягство и криене като на бълнуването на побъркана жена. Щях да прегледам детето. Въпреки че си няма стопанин, ако уродливостта не е твърде крещяща, можех да му позволя да живее. Но ти не ми даде никаква възможност. Ти допусна, че знаеш как щях да постъпя. Не очаквах това от теб, Иза. Досега не съм те виждал да изменяш на дълга си. Винаги си била пример за останалите жени. За поведението ти мога да виня само болестта ти. Знам колко си болна, макар че се стараеш да не го показваш. Уважавах желанията ти и дори зъб не обелвах, а миналата есен бях сигурен, че си готова да поемеш за света на духовете. Много добре знаех, че Айла смята това за единствената си възможност да има дете. Подозирам, че е права. И все пак я видях да оставя настрани всякаква мисъл за себе си, когато беше болна, Иза, и благодарение на нея ти прескочи трапа. Не ми е ясно как го постигна. Навярно пръст в това има Мог-ър, който накара духовете, дето искаха да те вземат със себе си, да се смилят и ги убеди да ти позволят да останеш, но това не бе дело само на Мог-ър. Бях готов да удовлетворя молбата му и да и позволя да стане знахарка. С времето се научих да я уважавам, както едно време уважавах теб. Досега бе жена, достойна за възхищение, пример за покорно послушание, напук на сина на стопанката ми. Да, Иза, не съм сляп за грубото държане на Брод към нея. Дори единственото и прегрешение в началото на миналото лято бе предизвикано от него в известен смисъл, макар че не ми е напълно ясно как. Недостойно е това, което той върши — да мери сили с една жена. Брод е много смел и силен ловец и няма никакво основание да се бои, че една жена заплашва мъжеството му. Навярно той е видял нещо друго, което аз не съм забелязал. Може и да е прав, може да съм бил сляп за нея. Иза, ако беше дошла при мен по-рано, бих могъл да размисля върху молбата ти, бих могъл да позволя на сина и да живее. Но сега е твърде късно. Когато се върне на деня за назоваване на детето, и Айла, и синът и ще умрат.
На следващия ден Айла се опита да стъкне огън. Все още имаше няколко трески сухо дърво, останали от предишния и престой. Завъртя една съчка между дланите си о друго парче дърво, но не притежаваше издръжливостта да устои на продължителното усилие, което се изискваше, за да почне да тлее, а и имаше късмет, че не успя. Друуг и Круг се озоваха на планинската ливада, докато тя и бебето спяха. Щяха да подушат огъня или това, което бе останало от него и щяха да я намерят. А стана така, че те минаха толкова близо до пещеричката, че ако бебето бе проплакало насън, нямаше начин да не го чуят. Но входът на мъничката дупка в скалния масив бе тъй добре скътан в гъстата, стара лешникова туфа, че не го забелязаха.