— Не заслужаваш да говориш, жено, но Мог-ър е призовал закрилата на духовете заради теб. Ако поискам да говориш, духовете ще разрешат. Права си, прояви голямо непокорство, какво имаш да ми кажеш за свое оправдание?
— Тази жена е благодарна. Тази жена познава обичаите на Клана, трябваше да се отърве от новороденото, както и каза знахарката, но тя избяга. Щеше да се върне в деня на назоваването на сина и, така че вождът да бъде принуден да го приеме в Клана.
— Доста си подранила — победоносно зажестикулира Брун. — Още не е дошъл денят за наричане. Мога да наредя на знахарката да ти го вземе още сега.
Напрежението, което сковаваше гърба на Брун, откак Айла си бе отишла, го отпусна, докато жестикулираше и в миг цялата истина се стовари върху му. Традицията го задължаваше да приеме новороденото, само ако бе преживяло седем дни. Пълният срок не бе изтекъл, не му се налагаше да го приема, той не губеше от престижа си, отново владееше положението.
Ръцете на Айла сграбчиха неволно бебето, придържано от наметалото към гърдите и, после тя продължи:
— Тази жена знае, че още не е дошъл денят за наричане. Тази жена осъзна, че не е правилно да се опитва да накара вожда да приеме сина и. Не е женска работа да решава дали детето и трябва да живее или да умре. Само вождът може да вземе това решение. Ето защо тази жена се завърна.
Брун се вгледа в сериозното лице на Айла. „Поне е дошла на себе си навреме“, помисли си той.
— Щом като знаеш обичаите на Клана, защо си се върнала с едно уродливо дете? Иза ми каза, че не си могла да изпълниш дълга си като майка, сега готова ли си да се откажеш от него? Искаш ли знахарката да го стори вместо теб?
Айла се поколеба, захлупвайки сина си с тялото си.
— Тази жена ще се откаже от него, ако вождът и нареди. — Жестовете и бяха бавни, мъчителни, насилени, чувстваше се сякаш някой и въртеше нож в сърцето. — Но тази жена обеща на сина си, че няма да го остави самичък в света на духовете. Ако вождът реши, че бебето не бива да живее, тя го умолява да я прокълне — Изостави церемонния език и го замоли. — Моля те, Брун, моля те да позволиш на сина ми да живее. Ако трябва да умре, не искам да оставам жива.
Страстната молба на Айла изненада вожда. Той познаваше немалко жени, които искаха да запазят рожбите си, въпреки деформациите и физическите недостатъци, но повечето изпитваха облекчение щом се отървяха от тях, колкото се може по-бързо и без шум. Уродливото дете лепваше петно на майката. То караше да бие на очи недостатъка на майката, неспособността и да роди безупречно дете. И това я правеше по-малко желана. Дори и деформацията да бе прекалено незначителна, за да представлява съществен недъг, оставаха съображенията що се отнася до положението на жената и бъдещите и стопани. По-късните години на една майка можеха да се окажат трудни, ако децата и или стопаните на децата и не можеха да се погрижат за нея. Макар че никога не можеше да умре от глад, животът и можеше да се окаже мъчителен. Молбата на Айла бе безпримерна. Майчината обич бе непоклатима, но беше ли достатъчно силна да последва детето си в отвъдния свят?
— Искаш да умреш заедно с уродливото бебе? Защо? — запита Брун.
— Синът ми не е уродлив — отвърна с жестове Айла без ни най-малка следа от предизвикателство. — Просто е различен. Аз съм различна, не приличам на хората от Клана. Както и синът ми. Всяко бебе, което родя, ще прилича на него, ако тотемът ми бъде сразен отново. Никога няма да имам бебе, на което да позволя да живее. И аз не искам да живея, щом всичките ми рожби ще трябва да погинат.
Брун погледна към Мог-ър.
— Ако една жена погълне духа на мъжкия тотем, не трябва ли бебето да прилича на него?
— Да, би трябвало. Но не забравяй, че нейният тотем е мъжки. Навярно тъкмо затова се съпротивлява толкова упорито. Пещерният Лъв може да е искал да бъде част от новия живот. Може да има нещо в това, което казва. Ще трябва да поразмишлявам върху думите и.
— Но въпреки това детето си остава уродливо?
— Това се случва често, когато женският тотем отказва да се предаде напълно. Като резултат бременността и е тежка и детето е недъгаво — отвърна Мог-ър. — Повече ме изненадва, че бебето е мъжко. Ако женският тотем се съпротивлява упорито, обикновено се ражда женска рожба. Но ние още не сме го видели, Брун. Може би е по-добре да го огледаме.
Имаше ли смисъл да си дава труда, питаше се Брун. Защо ли просто да не я прокълне веднага и да се отърве от рожбата и? Подранилото завръщане на Айла и покаяното и пълзене в краката му смири нараненото достойнство на Брун, но гневът му все още не бе се уталожил. На косъм се бе разминал със загубата на престижа си, а не и бе за пръв път да му създава проблеми. Беше се върнала, но какво ли щеше да и текне после? А и освен това предстоеше Събирането на Клановете, както многократно му напомняше Брод.