Едно беше да позволи на Иза да прибере чуждото дете и да го приеме в Клана си. Но Брун имаше повод често да размишлява напоследък върху впечатлението, което това щеше да остави у останалите Кланове, когато пристигнеше на събранието с жена, родена от Другите. Като се върнеше мислено назад, се питаше как така се бе случило, че бе взел толкова нетрадиционни решения. Всяко от тях за момента не изглеждаше чак толкова неразумно. Дори това, че и позволи да ходи на лов му се струваше логично тогава. Но като се съберяха накуп и се погледнеха от гледната точка на външен човек, резултатът бе изумително нарушение на обичаите. Айла бе проявила непокорство, заслужаваше да бъде наказана и проклятието щеше да заличи всичките му тревоги.
Но смъртното проклятие бе сериозна заплаха за Клана, а вече веднъж ги бе оставил на волята на злите духове заради нея. Доброволното и завръщане бе предотвратило позора му — вероятно Иза бе права, тя не е била на себе си от ужас и болка. Наистина каза на Иза, че би размислил върху молбата да остави бебето живо, ако бяха го помолили. Е, нали всъщност го помоли. Тя се завърна, напълно осъзнала степента на прегрешението си, разбирайки какво е сторила и готова да отговаря за постъпката си, като го молеше за живота на детето си. Можеше поне да отгледа бебето, Брун не обичаше да взима прибързани решения. Направи на Айла отривист знак, сочейки към огнището на Креб, после се отдалечи.
Айла се втурна в очакващата я прегръдка на Иза. Ако не нещо друго, поне щеше да види за последен път жената, която познаваше като единствена майка.
— Всички вие имахте възможност да го огледате — рече Брун. — При нормални обстоятелства не бих ви безпокоил, решението щеше да бъде просто. Но искам да чуя и вашето мнение, смъртното проклятие е непростима възможност, но не искам да излагам Клана на волята на злите духове отново. Ако решите, че момчето е годно, едва ли бих могъл да прокълна майката. Нея като я няма, ще трябва друга жена да го вземе, ще трябва да живее при някой от вас, чиято стопанка кърми дете. Ако се позволи на бебето да живее, наказанието на Айла няма да бъде толкова сурово. Утре е денят за наричане и затова ще трябва да побързам с решението, а и на Мог-ър ще му трябва известно време, за да се подготви за проклятието, ако това ще бъде наказанието и. Това трябва да стане преди изгрев слънце утре сутринта.
— Бедата не е само в главата му, Брун — започна Круг.
Ика все още кърмеше най-малкото си дете и Круг не гореше от желание да приеме в огнището си новороденото на Айла, колкото и далечна да изглеждаше тази възможност. — Не стига това, ами дори не може да я държи изправена. Трябва да се придържа. На какво ще прилича, когато стане мъж. Как ще ходи на лов? Той никога не ще може да се изхранва сам, само ще е в тежест на целия Клан.
— Смятате ли, че има вероятност вратът му да заякне? — запита Крууг. — Ако Айла умре, ще отнесе със себе си и частица от духа на Ога. Ага би се погрижила за сина и тя смята, че поне това го дължи на Айла — макар че не вярвам да и се занимава наистина с уродливо дете. Ако тя поиска, предполагам, че и аз ще се съглася, но не и ако това се окаже в тежест за целия Клан.
— Вратлето му е толкова източено и мършаво, а главата му е толкова голяма, че едва ли някога ще заякне достатъчно — забеляза Круг.
— Не го ща по какъвто и да е повод край огнището си, дори няма да си дам труда да питам Ога какво смята по въпроса. Той не е годен да бъда побратим на синовете и, та нали така ще стане брат на Брак и Грев, това няма да допусна. Брак ще оцелее, па макар и тя да отнесе частица от духа му със себе си. Не разбирам защо изобщо повдигаш този въпрос, Брун. Беше готов да я прокълнеш. Само защото се върна тичешком малко по-рано, ти си готов да я приемеш отново, а отгоре на всичко поставяш и въпроса за приемане на ненормалния и син — зажестикулира непримиримо Брод. — Тя не ти се подчини като избяга, това че се е върнала не прави непокорството и по-малко. Какво има за обсъждане? Бебето е уродливо и тя трябва да бъде прокълната. И туй то. Защо все ни губиш времето с тези събирания заради нея? Ако аз бях вожд, вече щях да съм я проклел. Непокорна е, нахална и влияе лошо и на останалите жени. Как другояче да си обясним постъпката на Иза? — Постепенно Брод се разпенваше от ярост и жестовете му ставаха все по-възбудени. — Тя заслужавала бъде прокълната, Брун, как изобщо можа да ти хрумне нещо друго? Защо не искаш да го разбереш? Да не си сляп? Тя никога не е ставала за нищо. Ако аз бях вожд, първо на първо никога нямаше да я приема в Клана. Ако аз бях вожд…