— Но още не си станал вожд, Брод — отвърна му студено Брун, — а и едва ли ще станеш, ако не можеш добре да се владееш. Та тя е само една жена, Брод, защо толкова се страхуваш от нея? Какво толкова може да ти стори? Тя трябва да ти се подчинява, няма друг избор. „Ако аз бях вожд, ако аз бях вожд“, само това ли имаш да кажеш? Що за вожд е този, който гори от желание да убие една жена и по такъв начин да изложи на опасност целия Клан? — Самият Брун аха да изпусне нервите си. Търпението му към сина на неговата стопанка вече се бе изчерпало.
Мъжете бяха потресени и развълнувани. Откритото съперничество между сегашния вожд и бъдещия ги опечаляваше. Наистина Брод бе прекрачил всякакви граници, но те вече бяха свикнали с изблиците му. Причина за смута им бе самият Брун, никога не бяха виждали вожда на косъм от загуба на самообладание. А и никога досега не бе се усъмнявал пред всички в качествата на сина на стопанката му да го наследи като вожд.
За един напрегнат миг двамата мъже счепкаха погледи в единоборство на волята. Брод пръв сведе поглед. Незастрашаван вече от загуба на престижа си, Брун сигурно бе овладял положението отново. Вождът бе той и не бе готов да отстъпи мястото си. Това накара младежът да бъде нащрек, почвата под краката му не бе толкова сигурна, колкото си мислеше. Брод подтисна чувството си за безсилие и горчиво разочарование, което се надигаше в него. „Още я покровителства, помисли си той. Как е възможно? Та аз съм син на стопанката му, а тя е просто една грозна жена.“ С цената на усилие Брод запази спокойствие като преглътна горчивината, която раздираше душата му.
— Този мъж съжалява, че накара вожда погрешно да изтълкува думите му — рече Брод с церемонии знаци. — Болката на този мъж са ловците, които трябва да предвожда един ден, ако сегашният вожд смята, че този мъж е способен да ги поведе. Как може един мъж да ходи на лов, ако главата му се клати?
Брун се вторачи сурово и гневно в младежа. Съществуваше някакво противоречие между значението на церемониите жестове и неволните намеци в изражението и позата.
Прекалено учтивият отговор на Брод бе язвителен и това подразни вожда много повече, отколкото явното несъгласие. Брод се опитваше да прикрие чувствата си и Брун го знаеше много добре. Но Брун се срамуваше от собственото си избухване. Много добре знаеше, че то бе предизвикано от все по-пренебрежителните забележки, които хвърляха съмнение върху решенията му. Тези забележки бяха засегнали болното място в неговата гордост. Но това го оправдаваше да загуби дотолкова самообладание, че да очерни сина на стопанката си пред всички.
— Чухме мнението ти, Брод — рязко му направи знак Брун. — Много добре разбирам, че като порасне бебето, ще се окаже по-голямо бреме за вожда, който ще дойде след мен, както и за следващия, но все още решавам аз. Ще сторя това, което смятам за най-правилно. Не съм казвал, че бебето ще бъде прието, Брод, или че жената няма да бъде прокълната. Тревогата ми е за Клана, а не за нея или детето и. Смъртното проклятие може да изложи всички ни на опасност, спотайващите зли сили може да ни донесат нещастие, особено след като вече са били на свобода. Смятам, че детето е прекалено уродливо, за да живее, но Айла е сляпа за недъга на рожбата си. Тя просто не го забелязва. Вероятно страстното и желание да има дете е разстроило ума и. Когато се завърна, тя ме помоли да я прокълна, ако синът и не е годен да го приема. Помолих и за вашето мнение, защото исках да знам дали някой от вас вижда нещо в новороденото, което съм пропуснал. Както и да е, не е лесно да се вземе решение дали да я накажа със смъртно проклятие или да уважа молбата и.
Отчаянието на Брод се разсея. „Може пък Брун в крайна сметка да не я покровителства“, помисли си той.
— Прав си, Брун — рече той разкаяно, — вождът би трябвало да мисли за опасностите на Клана му. Този млад мъж е благодарен, че има толкова мъдър вожд за учител.
Брун усети как напрежението го напуска. Замяната на Брод нито за миг не бе представлявала сериозно намерение. Той все още си оставаше сина на стопанката му, любимата му рожба. „Самообладанието не винаги е лесна работа, мислеше си Брун, сещайки се за собственото си раздразнение. На Брод чисто и просто му е малко по-трудно, отколкото на останалите, но върви към подобрение.“
— Радвам се, че го разбираш, Брод. Когато станеш вожд, ще бъдеш отговорен за безопасността и благополучието на Клана.
Забележката на Брун не само накара Брод да разбере, че той пак си остава пряк наследник, но и успокои останалите ловци. Необходимо им бе със сигурност да знаят, че традиционната правота на йерархията на Клана, както и собственото им място в нея, ще бъде запазена. Нищо не ги разстройваше толкова, колкото несигурното бъдеще.