Единствено Мог-ър стоеше между мъжете от Клана и страховитата неизвестност и те мислено го смятаха за част от нея. Тя му придаваше необясним ореол, който не го напущаше и в светския му живот. Дори когато седеше в пределите на камъните на своето огнище, заобиколен от жените си, представата, за него не бе като за човек. Той бе повече от това, по-различен, той бе Мог-ър.
Щом всяващият страхопочитание тачен мъж обиколи поред всички мъже с едничкото си унищожително око, нямаше човек, включително и Брод, който да не се загърчи от смущение в дъното на душата си, внезапно осъзнал, че жената, която бяха осъдили на смърт, живееше край неговото огнище. Мог-ър рядко използваше силата на присъствието си не по предназначение, но този път се налагаше. Накрая се обърна към Брун.
— Стопанинът на една жена има право да се застъпи за живота на уродливото дете. Аз ви моля да пощадите живота на сина на Айла, а от неговото име ви моля да пощадите и нейния живот.
Всички доводи, които непосредствено преди това Брун бе обмислял като основание да пощади живота и, сякаш сега натежаха, а аргументите, които я осъждаха на смърт като че ли станаха по-маловажни. Той едва не се съгласи само заради убедителността на молбата на Мог-ър и това, че не отстъпи, говореше за силата на характера му. Но той бе вожд. Не можеше да капитулира толкова лесно пред очите на хората си и въпреки силното желание да отстъпи пред силата на магията на могъщия мъж, той удържа.
Когато Мог-ър забеляза, че мимолетната нерешителност отстъпва пред твърдата непоколебимост, магът като че ли се промени пред взора на Брун. Неземната му същност го напусна. Превърна се в сакат старец под ямурлука от меча кожа, изправил се, доколкото му позволяваше здравия крак без помощта на тоягата му. Когато заговори, жестовете му бяха прости, усилвани от дрезгавите слова на всекидневната реч. Лицето му бе придобило непоколебимо и все пак необичайно уязвимо изражение.
— Брун, откакто намерихме Айла, тя живее край моето огнище. Според мен всички ще се съгласите, че жените и децата се вглеждат в мъжа край огнището, за образец на мъжете в Клана. Той е техният модел, техният пример за това, което трябва да представлява мъжа. За Айла аз бях примера, в нейните очи аз бях мерилото. Аз съм уродлив, Брун. Какво лошо има в това, че на една жена, която е израсла покрай уродлив мъж, когото е смятала за образец, и е трудно да схване уродливостта на детето си? На мен ми липсва едното око и едната ръка, половината ми тяло е спаружено и недъгаво. Аз съм половин човек, при това по рождение. Айла ме възприемаше като цял. Тялото на сина и е читаво. Има две очи, две здрави ръце, два здрави крака. Как може да очаквате от нея да види нещо уродливо в него? Аз поех отговорността да я подготвя. Трябва да поема вината за нейните грешки. Именно аз не обърнах внимание на незначителните отклонения от обичаите на Клана. Дори те убедих да ги приемеш, Брун: Нали съм Мог-ър? Разчиташ на мен да разгадая желанията на духовете, а не можеш да минеш без моята преценка за обичаите им. Не смятах, че грешим чак толкова. Не винаги и беше лесно, но си мислех, че е станала свястна жена от Клана. Сега смятам, че съм бил твърде снизходителен към нея. Не и разясних добре задълженията и. Рядко я укорявах и никога не съм и посягал, често и позволявах да прави, каквото си поиска. А сега трябва да плати за моето недоглеждане. Но Брун, сърцето не ми даваше да бъда строг с нея. Никога не си взех стопанка. Бих могъл да си избера някоя жена и на нея щеше да и се наложи да живее с мен, но не го сторих. И знаете ли защо? Брун, ти знаеш как ме гледат жените. Знаеш как ме отбягват. И аз като всеки мъж имах нужда да се облекча, когато бях млад, но се научих да се владея, когато жените ми извръщаха гърбовете си, за да не ме видят как давам знак. Не ми даваше сърцето да натрапя себе си, сакатото си уродливо тяло на жена, която ме отбягва, която, само като ме види, се извръща погнусена. Но Айла никога не се извърна от мен. Още в самото начало тя посегна да ме докосне. Тя не се боеше от мен, не се гнусеше. Обичаше ме без задръжки, прегръщаше ме. Брун, как бих могъл да я гълча? Живея в този Клан откакто съм се родил, но така и не се научих да ходя на лов. Как да отиде на лов един еднорък, сакат човек? Бях в тежест, присмиваха ми се, наричаха ме жена. Сега съм Мог-ър и никой не ми се присмива, но така и си останах без обред за мъжка зрелост. Брун, аз не съм и половин мъж, аз изобщо не съм мъж. Само Айла ме уважаваше, обичаше ме — не магьосника, а човека, обичаше ме като нормален човек. И аз я обичам като детето на стопанката, която така и нямах — Креб отметна с рамене ямурлука, който бе навлякъл да прикрие килнатото му на една страна, уродливо, недъгаво тяло и протегна напред чуканчето на ръката си, което винаги криеше.