Изумена, невярваща на ушите си Айла не сваляше очи от суровото лице на вожда. Женското проклятие, а не смъртното! Не пълно и окончателно отлъчване, а незначително уединение в пределите на огнището на Креб. Какво значение имаше, че никой друг от Клана няма да забелязва съществуването и в продължение на цял месец, нали в крайна сметка щеше да има Иза, Уба и Креб? А след това можеше отново да се присъедини към Клана като всяка нормална жена. Но Брун не беше свършил.
— Освен това ти се забранява да ходиш на лов и дори да говориш за лов, докато Кланът не се завърне от Събирането на Клановете. Докато не окапят листата на дърветата, ти се забранява да ходиш където и да е, освен когато се налага. Когато отиваш да търсиш билки за целебна магия, ще ми казваш къде отиваш и ще се връщаш на време. Винаги ще искаш разрешение от мен преди да напуснеш пределите на пещерата. А и ще ми покажеш къде се намира пещерата, където си се крила.
— Да, да, разбира се, каквото кажеш — кимаше Айла. Носеше се върху топлия облак на еуфорията, но следващите слова на Вожда раздраха настроението и като леденото копие на някоя мразовита мълния, удавяйки въодушевлението и в мътния порой на отчаянието.
— И пак остава въпросът с уродливия ти син, който стана причина за непокорството ти. Вече никога не бива да се опитваш да принудиш някой мъж, да не говорим за вожда да постъпи противно на волята си. Никоя жена не бива да се опитва да се наложи на мъжа… — рече Брун, после даде знак.
Айла отчаяно се вкопчи в рожбата си и погледна в посоката, в която гледаше Брун. Нямаше да позволи да и го отнемат, просто нямаше. Видя Мог-ър да излиза куцукайки от пещерата. Когато го видя да отмята на страна мечата си кожа и зърна боядисаната в червено плетена купа, здраво притискана от чуканчето на ръката му към кръста, лицето и пламна от невероятна радост. Извърна се нерешително пак към Брун, несигурна дали това, което си бе помислила, може да бъде истина.
— … ами може да попита — довърши думите си Брун. — Мог-ър те чака, Айла. Синът ти трябва да бъде наречен, ако иска да стане член на Клана.
Айла бързешком се изправи на крака и се втурна към мага, изваждайки бебето си от наметалото и свличайки се в краката му, му подаде голичкия младенец. Първият му писък, задето го бяха отделили от топлата майчина гръд и го излагаха на влажния, хладен въздух, бе приветстван от първите лъчи на слънцето, които надзъртаха над билото на рида и проблясваха през мъгливата мараня.
Име! Тя дори не бе помислила за име, дори не бе се запитала какво ли име ще избере Креб за сина и. С церемонии жестове Мог-ър призова духовете на тотемите на Клана да присъстват, после бръкна в кухата купа и загреба мъничко червена каша.
— Дърк — рече той високо, заглушавайки мощния рев на ядосаното и измръзнало бебе. — Името на момчето е Дърк. — После прекара червена черта от мястото, където се сключваха двата надочни хълма на бебето до връхчето на мъничкото му носле.
— Дърк — повтори Айла като притисна своя син по-близо до себе си, за да го стопли. „Дърк, като Дърк от преданието, мислеше си тя. Креб знае, че това предание винаги ми е било любимо.“ Името бе необичайно за Клана и мнозина бяха изненадани. Но може би това име, изровено от недрата на древността и съдържало неясни, странични значения, бе подходящо за едно момче, чийто живот още от самото начало бе висял на косъм.
— Дърк — рече Брун и пръв се нареди в редицата покрай Айла. На Айла и се стори, че зърна проблясък на нежност у суровия, горд вожд, щом като го погледна с благодарност. Повечето лица танцуваха замръзнали пред просълзените и очи. Колкото и да се опитваше не можа да се овладее и сведе очи като се мъчеше да скрие сълзите си. „Не мога да повярвам, направо не мога да повярвам, мислеше си тя.
Наистина ли е това? Имаш си име, рожбо моя. Брун те прие, сине мой. Да не би да сънувам?“ Сети се за блестящите късчета железен пирит, намерени от нея и мушнати в амулета и. „Било е знак, Велики Пещерни Лъве, наистина е било знак.“ От всички предмети в амулета си най-много ценеше тях.
— Дърк — чу тя да казва Иза и вдигна очи. Радостта на лицето на жената не бе по-малка от тази на Айла, въпреки че очите и бяха сухи.
— Дърк — изрече Уба и с бърз жест добави — Толкова се радвам.
— Дърк — този път бе изречено с насмешка. Айла вдигна очи на време и видя Брод да се извръща. Изведнъж си спомни чудатата идея, която и бе хрумнала докато се спотайваше в мъничката пещера, за това как мъжете зачеват бебета и потрепера при мисълта, че по някакъв начин Брод е отговорен за зачеването на сина и. В залисията си не бе забелязала схватката между волята на Брун и тази на Брод. Младежът смяташе да не признае приемането на най-новия член на Клана и само непосредствената заповед на вожда най-сетне разреши въпроса. Айла го гледаше как се отдалечава от групичката със стиснати юмруци и напрегнати мишци.