„Как можа?“ Брод навлезе в гората, за да се отдалечи от омразното местопроизшествие. „Как можа?“ Ритна един дънер в напразен опит да излее отчаянието си и го запрати да се търкаля по склона. „Как можа?“ Вдигна як клон и го стовари с трясък в едно дърво. „Как можа? Как можа?“ В съзнанието си Брод непрестанно си повтаряше тези слова, докато стоварваше юмрука си за кой ли път в покрития с мъх рид. „Как можа едновременно да я остави жива и да приеме бебето и? Как можа да го стори?“
22
Иза! Иза! Ела бързо! Виж Дърк! — Айла сграбчи знахарката за ръката и я повлече към входа на пещерата.
— Какво е станало? — зажестикулира жената, като бързаше да не изостава. — Пак ли се дави? Удари ли се?
— Не, не се е ударил. Виж! — с гордост и показа Айла, когато стигнаха огнището на Креб. — Държи главата си изправена!
Младенецът лежеше по корем и гледаше двете жени с едрите си, сериозни очи, които бяха на път да загубят тъмния си, неопределен цвят, типичен за новородените и придобиваха характерния за хората от Клана тъмнокафяв оттенък. Главичката му се заклати от усилието, после се килна назад върху кожената постелка. Тикна юмручето си в уста и започна да суче, сляп за суматохата, предизвикана от усилията му.
— Щом може да го прави толкова малък, ще може и като порасне, нали така? — занастоява Айла.
— Недей вече да храниш надежди, — отвърна Иза — макар че това е добър признак.
Креб се дотътри до пещерата с втренчен в далечината, невиждащ, разсеян поглед, типичен за него, когато потънеше в размисъл.
— Креб! — извика Айла, втурвайки се към него. Сепнат, той се върна на земята и я погледна. — Дърк държи главата си изправена, нали, Иза? — Знахарката кимна в потвърждение.
— Ххъмм! — изсумтя той. — Щом е толкова заякнал, мисля, че е време.
— Време за какво?
— През цялото време си мисля, че би трябвало да му направим церемония на тотем. Малко е мъничък, но вече получих някои неоспорими внушения. Тотемът му се разкри пред мен. Няма смисъл да изчакваме. По-късно всички ще са заети с приготовленията за заминаване, а това трябва да го сторя преди Събирането на Клановете. Пътуването може да му донесе нещастие, ако тотемът му си няма дом.
— Съзирайки знахарката, той се сети за още нещо. — Иза, имаш ли достатъчно корени за церемонията? Не знам колко Клана ще присъстват. Миналия път един от Клановете, който се пресели в пещера по-на изток, смяташе да ходи на Събирането на Клановете на юг от планините. Малко по-далеч им е, но пътят е по-лек. Старият им мог-ър бе против, но ученикът му настояваше. Гледай да вземеш доста.
— Аз няма да дойда на Събирането на Клановете, Креб — разочарованието и бе очевидно. — Не мога да пътувам толкова надалеко, ще трябва да остана тук.
„Разбира се, какви ги говоря, помисли си той, като погледна към изпосталялата, почти белокоса знахарка. Иза не може да дойде. Защо не се сетих по-рано? Твърде е болнава. Миналата есен само дето не ни напусна и досега не знам как Айла успя да я спаси. Ами какво ще стане с церемонията? Само жените от рода на Иза знаят тайната на специалната напитка. Уба е още много млада, нужна е жена. Айла! Ами Айла? Иза може да я научи преди тръгването. И без това е крайно време да я направим знахарка.“
Креб гледаше младата жена как се навежда да вдигне сина си и неочаквано я прецени с най-взискателния поглед от години насам. Само че дали щяха да я приемат? Опита се да я погледне през очите на хората от останалите Кланове. Златните и коси висяха свободно около плоското и лице, разделени как да е по средата и прибрани зад ушите, откривайки издутото и чело. Тялото и бе несъмнено на жена, но по-стройно, като изключим леко отпуснатия корем. Нозете и бяха дълги и прави, а когато се изправеше, щръкваше над него.
„Не прилича на жените от Клана, помисли си той. Ще привлече сума ти внимание и се боя, че няма да е много благоприятно. Може просто да се наложи да пропуснем тази церемония. Останалите мог-ъри може да не приемат напитката, щом е приготвена от Айла. Може пък Иза да ги обучи и двете, макар че едва ли ще са по-склонни да я приемат от момиче, отколкото от жена, родена от Другите. Мисля да отида да поговорим с Брун. Щом и без това ще трябва да призоваваме духовете за обреда във връзка с тотема на Дърк, можем в същото време да направим и Айла знахарка.“