— Гледай да излизаш навън в слънчевите дни и си отпочини добре — настояваше Айла. — Тук няма да имаш много-много работа, имаш сума ти храна и дърва. Зуг и Дорв може да поддържат огъня, за да пропъжда зверовете и злите духове, а пък Аба може да се заеме с готвенето.
— Добре, добре — съгласи се Иза. — Сега побързайте, Брун се готви да тръгва.
Айла зае обичайното си място на опашката, докато всички я гледаха и чакаха.
— Айла — направи и знак Иза. — Никой няма да тръгне, докато не застанеш на мястото си.
Срамежливо Айла отиде на чело на групата жени. Бе забравила за новия си ранг. Лицето и порозовя от неудобство, щом като зае мястото си пред Ебра. Чувстваше се неловко, просто не и изглеждаше правилно да бъде първа. Махна извинително с ръка на стопанката на вожда, но Ебра бе свикнала с второто си място. И въпреки това и се стори необичайно, че вижда Айла пред себе си вместо Иза и това я накара да се запита дали и тя щеше да тръгне за следващото Събиране на Клановете.
Иза и другите трима, които бяха твърде стари, за да предприемат това пътуване, придружиха Клана чак до рида, стояха и ги гледаха, докато те не се превърнаха в дребни точици в долината отдолу. После се завърнаха в опустялата пещера. Аба и Дорв бяха пропуснали последното Събиране на Клановете и едва ли не бяха изненадани, че са доживели още едно събиране, но за Зуг и Иза това бе за пръв път. Макар че Зуг все още от време на време излизаше на лов с прашката си, все по-често се връщаше с празни ръце, а пък Дорв хич не бе добре с очите, за да ходи изобщо на лов.
Четиримата се сгушиха край огъня пред входа на пещерата въпреки топлия ден, но никой не се опита да подхване разговор. Изведнъж Иза бе раздрана от пристъп на кашлица, който изкара едра, кървава буца храчка. Отиде край огнището да си почине, а скоро и останалите влязоха в пещерата и насядаха със скръстени ръце, всеки пред своето огнище. Не бяха заразени от възбудата на дългото пътуване, нито пък от предчувствието за срещи с приятели и роднини от другите Кланове. Знаеха, че лятото ще им бъде непоносимо самотно.
Прохладното ранно лято в умерената зона около пещерата коренно се промени в откритите равнини на ширналите се на изток степи. Изчезна буйният, зелен листак, изпъстрил шубраци и широколистни дървета, както и един оттенък на по-светлите иглички по периферията на клонките и връхчетата — неизменното свидетелство за растежа на иглолистните дървета през новия сезон. На негово място се появиха бързо вкореняващи се и покарващи билки и треви, избуяли вече до гърди, а свежата им зеленина се губеше сред монотонната зеленикаво златна окраска, ширнала се, докъдето виждаха очите. Дебелата, сплъстена миналогодишна шума приглушаваше стъпките им, докато Кланът се точеше през необятната прерия, като оставаше временна следа след себе си, сочеща откъде бяха дошли. Облаците рядко засенчваха безкрайната небесна шир, освен по време на откъслечните гръмотевични бури, на които на често ставаха свидетели от разстояние. Надземни води се срещаха рядко. Спираха да пълнят меховете на всяко поточе, тъй като не бяха сигурни, че ще намерят такова в непосредствена близост до мястото, където щяха да разположат бивака си за вечеря.
Крачката, определена от Брун бе съобразена с по-бавно подвижните членове на пътуващата група, но ги тласкаше напред. Имаха доста път до пещерата на Клана-домакин във високите континентални планини на изток. На Креб му бе особено трудно да върви, но предчувствието за славното Събиране и тържествените церемонии, които щеше да ръководи, повдигнаха духа му. Макар и тялото му да бе сакато и атрофирало, разяждано отгоре на всичко от артрита, то не накърняваше умствените възможности на великия маг. Топлото слънце и болкоуспокояващите билки на Айла облекчаваха болящите го стави и след известно време усилието заякчи дори мускулите на крака, с който си служеше само донякъде.
Странстващите свикнаха с монотонното всекидневие, дните се нижеха скучни и еднообразни. Настъпващият сезон се установяваше толкова постепенно, че почти не забелязаха кога топлото слънце се превърна в палещо, огнено кълбо, изгарящо степта, като превръщаше равната долина в пожълтял, едноцветен пейзаж от сивкаво кафява почва, бежова трева и жълтеникаво кафяви скали на фона на пожълтялото от прах, навъсено небе. Преобладаващите по тези места ветрища довяха пушек и пепел от разбушувалия се в прерията пожар и цели три дни очите им смъдяха. По пътя си срещнаха огромни стада бизони, гигантски елени с грамадни, длановидни рога, коне, катъри и магарета, а по-рядко антилопи сайга с покарали направо от темето рога, леко закривени назад на върха — десетки хиляди тревопасни животни, прехранващите се от необятното пасище.