— Това Урсуз ли беше? — запита с жестове Уба, зяпнала от почуда.
— Да, това беше Урсуз — потвърди Креб. — А когато пристигнем, ще видиш още една пещерна мечка.
— Наистина ли Кланът-домакин държи жива пещерна мечка в пещерата си? — запита Айла. — Толкова е огромна — Тя знаеше, че бе прието Кланът-домакин на Събирането на Клановете да улови малкото на пещерната мечка и да го отгледа в пещерата.
— Навярно вече е в клетка пред пещерата, но когато е малко, живее в пещерата с тях, гледат го като дете и всяко огнище го храни, щом огладнее. Повечето Кланове твърдят, че пещерните им мечета се научавали малко да говорят, но аз бях малък, когато бяхме домакин на Събирането на Клановете. Не си спомням много от това време, та не мога да кажа дали е вярно. Когато мечката поотрасне, затварят я в клетка, за да не нарани някого, но всички и носят вкусни нещица и я галят като минават покрай нея, за да знае, че я обичат. На Мечата Церемония ще почетем Урсуз и той ще отнесе посланията ни в света на духовете — обясни Креб.
И преди бяха чували всичко това, но след като вече бяха видели пещерна мечка, разказът придобиваше ново значение за тези, които са били твърде малки, за да си спомнят или пък никога не бяха присъствали на Събиране на Клановете.
— Кога ние ще бъдем домакин на Събирането на Клановете, та да си вземем едно пещерно мече да живее с нас? — запита Уба.
— Когато ни дойде редът, освен, ако Кланът, който е наред, не успее. Тогава можем да предложим. Но Клановете рядко пропускат възможността да бъдат домакини на Събирането на Клановете, независимо че на ловците може да им се наложи да пропътуват голямо разстояние, докато намерят пещерно мече, а и мечката-майка е доста опасна. Кланът, който сега ни е домакин, имаше късмет. Пещерните мечки все още живеят близо до пещерата им. Помогнаха на останалите Кланове да си намерят пещерно мече, но сега е техен ред. Край нашата пещера вече няма пещерни мечки, но сигурно някога е имало, след като костите на Урсуз бяха в пещерата ни, когато я открихме — отвърна Креб.
— Ами ако нещо се случи с Клана, който е определен да бъде домакин на Събирането? Та нашият Клан дори не обитава същата пещера като преди — искаше да знае Айла. — Ако ни бе дошъл редът, как изобщо щяха да разберат как да ни намерят?
— Изпращаме вестоносци до най-близкия Клан да съобщят или къде се намира новата ни пещера, или да предоставят на друг Клан тази възможност.
Брун даде знак и Кланът отново потегли. Когато минаваха покрай дървото, о което пещерната мечка си бе чесала гърба, Креб го огледа внимателно и събра няколко кичура козина, закачили се о грапавата кора. Уви ги грижливо в стиснатото със зъби листо, после ги скъта в една гънка на дрехата си. Козината от жива пещерна мечка ставаше за чудотворни заклинания.
Докато се катереха, огромните борове от по-ниските склонове отстъпваха пред по-нисичките, по-яки високопланински разновидности и пред очите им се разкри смайващата гледка на блестящите планински върхове, която бяха видели отдалеч, докато прекосяваха долината. Появиха се брезови гъсталаци, нискорастяща смрика и розово пембената азалия, чиито съставени от множество цветчета корони току-що бяха разцъфнали, обагряйки основния зелен цвят на природата с ярките си краски. Цял куп полски цветя допринасяха за пъстрата палитра от трепкащи оттенъци: петнистият, оранжев тигров крем, бледо моравата и розова кандилка, синият и морав змийски грах, светло лилавата перуника, синята тинтява, жълто виолетовата иглика и бяло в цялото си многообразие на формите. Южният планински масив подобно на този в долния край на полуострова, възникнал по време на същото разместване на пластовете, се бе превърнал в убежище за флората и фауната на цял един континент през Ледниковата Ера.
От време на време се мяркаха диви кози шамоа и муфлони с тежки рога. Преди да стигнат до добре утъпкана пътека, която прекосяваше стръмния склон, бяха навлезли сред недораслите, храстоподобни дръвчета на планинската тайга, ограждаща обраслите с ниска острица и трева планински морави. Мъжете от клана-домакин трябваше да извървят много по-дълъг път, преди да достигнат просторните долини на север от планините, където ходеха на лов, но близостта с пещерните мечки правеше избора на мястото толкова сполучливо, че те на драго сърце приемаха това неудобство. То също така им помагаше по-добре да усвоят умението да уловят неуловимите, горски животни.
Хората, които щом бяха зърнали Брун и Грод да се появяват иззад завоя на пътеката се бяха втурнали да приветстват новопристигащия Клан, се заковаха на място като видяха Айла. Дори придобиваните цял живот навици не можаха да преодолеят слисването им. Мястото и начело на жените, докато умореният от пътя Клан се трупаше безмълвно на празното място пред пещерата, предизвика вихър от предположения. Креб я бе предупредил, но Айла не бе подготвена нито за сензацията, предизвикана от появяването и, нито пък за стълпотворението от хора. Тълпа от над двеста невярващи на очите си човека се бе стекла да зърне необикновената жена. Айла за пръв път в живота си виждаше толкова много хора, при това на едно място.