Спряха пред клетка от яки пръти, дълбоко забити в земята и привързани здраво един за друг. В нея имаше още един огромен мечок като този, който току що бяха срещнали по пътя, дори по-едър. Хранен от ръка в продължение на три години с най-добра храна, за да седи мирен и кротък, гигантският пещерен мечок се бе разплул от лениво безделие в оградения си затвор и едва ли не бе твърде дебел, за да се изправи. Този начин на почит и благоговение — да се храни огромния звяр толкова дълго време, доста бе затруднил малобройния Клан и дори множеството дарове храна, сечива и кожи, донесени от гостуващите Кланове, не можеха да компенсират усилието. Но нямаше човек, който да не завижда на хората от Клана-домакин и всеки Клан с нетърпение очакваше да му дойде редът, за да се заеме със същата задача и да пожъне духовните облаги и високата почит.
Пещерният мечок се приближи поклащайки се, за да види причината за суматохата и с надеждата за още подаяния и Уба се притисна по-близо до Айла, шашардисана колкото от напиращите хора, толкова и от мечока. Вождът и магьосникът на Клана-домакин приближиха, като ги приветстваха с жестове, бързо последвани от сърдит въпрос.
— Защо водите една от Другите на нашето Събиране на Клановете, Брун? — поиска със знаци да знае вождът на Клана-домакин.
— Тя е жена от Клана, Норг, и знахарка от рода на Иза — отвърна Брун по-спокойно, отколкото се чувстваше. Сред зяпналата тълпа се надигна шепот и мигновено се заразменяха възбудени ръкомахания.
— Това е невъзможно! — зажестикулира мог-ърът. — Как може да бъде жена от Клана? Тя е потомка на Другите.
— Тя е жена от Клана — потвърди Мог-ър, също толкова разпалено като Брун. Спря съкрушителния си поглед върху вожда на Клана-домакин. — Да не би да се съмняваш в мен, Норг?
Норг погледна мог-ъра си смутено, но обърканото изражение на магьосника не го удовлетвори.
— Норг, доста път бихме и сме капнали — рече Брун. — Едва ли сега е подходящият момент да спорим. Отказваш ли ни гостоприемството на пещерата ти?
Мигът бе напрегнат. Ако Норг им откажеше, нямаше да имат друг избор освен отново да се отправят на път и да се върнат в пещерата си. Това щеше да бъде сериозно нарушение на благоприличието, но ако допуснеха Айла да прекрачи прага на пещерата, все едно я признаваха за жена на Клана и това щеше поне да даде на Брун явно предимство. Норг отново погледна към мог-ъра си, после към могъщия едноок мъж, който бе Мог-ър на мог-ърите, после отново към мъжа, водач на Клана, който бе пръв между всички Кланове. Щом Мог-ърът на мог-ърите казва, какво може да направи?
Норг направи знак на стопанката си да покаже на Клана на Брун запазеното за тях място, но и той се отправи в пещерата редом с Брун и Великия Мог-ър. Щом се настаняха, щеше да научи как така една жена, очевидно потомка на Другите, бе станала жена от Клана.
Входът на пещерата на Клана-домакин бе по-малък от този на пещерата на Клана на Брун и самата пещера когато влязоха в първия момент изглеждаше по-малка. Но вместо едно просторно помещение с малък придатък за церемонии, тази пещера представляваше поредица от помещения и проходи, прорязващи на дълбоко планината и в по-голямата си част неизследвани. Имаше повече от достатъчно място за всички гостуващи Кланове, макар че светлината от входа едва ли достигаше до всички. Кланът на Брун бе настанен във второто помещение след входа и го изпълни изцяло до половината. Мястото бе благоприятно и отговаряше на високия им ранг. Макар че няколко Клана вече бяха настанени по-навътре, мястото им щеше да бъде пазено до самото начало на същинското Мечо Празненство. Само тогава, когато станеше сигурно, че няма да дойдат, щеше да бъде предоставено на следващия по ранг Клан.
Кланът като цяло си нямаше вожд, но съществуваше йерархия на Клановете също както имаше йерархия на членовете на отделния Клан и вождът на най-висшия по ранг Клан всъщност ставаше вожд на Клана, просто, защото бе най-висшестоящият член. Но тази длъжност в никакъв случай не му предоставяше абсолютна власт. Клановете бяха твърде самостоятелни за такава власт. Всички те бяха водени от независими властни мъже, които след това се срещаха само веднъж на седем години, бяха свикнали да я карат на своя глава. Не се покоряваха лесно на по-висша власт, като оставим настрана традициите и света на духовете. Това, какво място щеше да заеме всеки Клан в йерархията и, следователно, кой ще бъде признат за вожд на Клана, се решаваше на Събранието на Клановете. Множество елементи допринасяха за ранга на Клана. Церемониите не бяха единствената дейност, съревнованията имаха същото, ако не и по-голямо значение. Необходимостта от сътрудничество между Клановете в интерес на оцеляването, налагаща-сурово самообладание, намираше приемлив отдушник в състезанията с останалите Кланове. А те в известен смисъл бяха от полза за самото оцеляване. Надзираваните съревнования им пречеха да се хванат за гушите. Когато Клановете се съберяха, почти всичко се превръщаше в съревнование. Мъжете се съревноваваха в борба, стрелба с прашка, мятане на бола, сила на мишците при удар със сопа, бягане, по-сложните надпревари на бягане и мушкане с копие, дялане на сечива, танци, разкази на приказки, както и съчетанието на всички тези умения във вълнуващото пресъздаване на ловни епизоди.