— Чак сега разбирам защо Клановете разправят, че пещерните им мечки говорят — каза Айла с жестове на Уба. — Моли се за още, имаш ли още една ябълка? Уба и подаде една от дребните, твърди, кръгли плодове и този път Айла се приближи до клетката и му я даде. Той я сложи в устата си, после се доближи до колците и почеса огромната си, рунтава глава в един чеп на колците.
— Май искаш да те почеша, стар медун такъв — с жестове му рече Айла. Бяха я предупредили никога да не се обръща към него като към мечок, пещерен мечок или Урсуз в негово присъствие. Ако се обърнеше към него с истинските му имена, щеше да си спомни кой е всъщност и че не е просто член на Клана, който го е отгледал. И щеше да се превърне отново в дива мечка. Мечешката Церемония щеше да пропадне и изобщо поводът за празненството щеше да отиде на вятъра. Почеса го зад ухото.
— Харесва ти, нали, зимен поспаланко такъв — каза му със знаци Айла и посегна да го почеше зад другото ухо което той бе извърнал към нея. — И ти можеш сам да се чешеш зад ушите, ако искаш, ама просто те мързи или пък искаш да ти обърнат внимание? Огромно, рунтаво бебе такова — Айла галеше и чешеше грамадната му глава, но щом Дърк посегна да сграбчи рунтавата му козина в шепичката си, тя се отдръпна. Достатъчно бе милвала и чесала дребните животинки, които бе прибирала в пещерата им, за да се убеди, че има работа просто с по-едър, по-питомен екземпляр от същия вид. Закриляна от яката клетка тя на бърза ръка престана да се бои от мечока, но съвсем по-друго беше, когато ставаше дума за рожбата и. Щом Дърк протегна мъничката си ръчичка да сграбчи козината му, огромната паст и дългите нокти изведнъж взеха да и се струват опасни.
— Как смееш да се приближаваш толкова? — зажестикулира Уба със страх. — Мен ще ме е страх да се доближа толкова до клетката му.
— Той е просто едно огромно бебе, но забравих за Дърк. Животното би могло да го нарани, без да иска. Може да ти прилича на бебе като се моли за храна или за да му обърнеш внимание, но дори не ми се мисли на какво е способен, ако се разгневи. — рече Айла, докато се отдалечаваха от клетката.
Не само Уба бе слисана от безстрашието на Айла, ами и целия Клан се бе насъбрал да гледа. Повечето от гостите го отбягваха, особено отначало. Малките момчета се заиграха да изприпкват до клетката и да пипат мечока като доказателство за безстрашието си, а пък мъжете, независимо дали изпитваха страх или не, не се издаваха от прекалена гордост. Но малцина жени, при това не от клана-домакин, изобщо не го бяха доближавали толкова, камо ли още при първата си среща да се пресегнат през колците и да го почешат, това бе нечувано за жена. Не може да се каже, че това промени изцяло мнението им за Айла, но все пак ги накара да се замислят.
След като вече всички бяха разгледали хубавичко Айла, хората взеха да се разотиват, макар че тя все още улавяше по някой потаен поглед. Прямите, ококорени оченца на дечурлигата не я притесняваха ни най-малко. Техните погледи предизвикани от естественото любопитство на малките деца към всичко необичайно не съдържаха подозрителни или неодобрителни оценки.
Айла и Уба се отправиха към сенчестото местенце под една надвиснала канара на края на просторното, полегато, разчистено пространство пред пещерата. От благоприлично разстояние можеха да наблюдават, без да бъдат неучтиви, заниманията на хората.
Между Айла и Уба винаги бе съществувала една особена близост. Айла се явяваше сестра, майка и приятелка на по-младото момиче, но откак Уба бе започнала сериозно да се обучава и особено след като тръгна след Айла до мъничката пещера, дружбата им взе да става по-равностойна. Бяха неразделни приятелки. Уба бе почти на шест години и бе достигнала възрастта, когато започваше да проявява интерес към противоположния пол.
Седяха си в прохладната сянка, а Дърк лежеше по корем върху плаща-носилка между двете, като риташе и размахваше ръчички и повдигаше главичката си да се огледа. По време на пътуването бе започнал да бърбори и да издава гукащи звуци, което не бе присъщо за нито едно бебе на Клана. Това поразтревожи Айла и въпреки всичко кой знае защо я зарадва. Уба коментираше по-големичките момчета и младежи, а Айла приятелски се шегуваше с нея. По негласно споразумение изобщо не се отваряше дума за възможни стопани за Айла, макар че тя бе много по-близо до възрастта за задомяване. И двете се радваха на края на дългото пътуване и се чудеха какво ли представлява Мечата Церемония, тъй като нито едната, нито другата бе присъствала на Събиране на Клановете досега. Докато си приказваха, се приближи млада жена и срамежливо ги запита с церемонии, безмълвни, общоприети жестове дали може да седне при тях.