Посрещнаха я с отворени обятия, та към тях за пръв път се обръщаха толкова дружелюбно. Видяха, че има бебе в наметалото си за носене, но то спеше и жената гледаше да не го разбуди.
— Тази жена се зове Ода — рече тя с церемонии жестове, след като приседна и със знаци показа, че иска да знае имената им.
— Това момиче се зове Уба — отвърна Уба, — а жената — Айла.
— Ай… Айгха? Не познава този име — простичкият диалект на Ода и жестовете малко се различаваха, но те разбраха за какво става дума.
— Името не е от Клана — рече русата жена. Разбираше трудностите, които останалите изпитваха с името и, дори някои от собствения и Клан не можеха да го произнесат съвсем точно.
Ода кимна, вдигна ръце, сякаш искаше нещо да каже, после и хрумна нещо друго. Изглеждаше притеснена и се чувстваше неловко. Най-сетне посочи към Дърк.
— Тази жена вижда, че имаш рожба — рече тя доста нерешително. — Рожбата ти мъжка ли е или женска?
— Детето ми е момче. Името на бебето е Дърк, като Дърк от преданието. Знае ли тази жена за това предание?
В очите на Ода странно проблесна облекчение.
— Тази жена е чувала преданието. В Клана на тази жена това име не е разпространено.
— Името не се среща често и в Клана на тази жена. Но и рожбата ми е необикновена. Дърк е изключително дете и името му е подходящо — изтъкна Айла като в жестовете и пролича високомерно предизвикателство.
— Тази жена има рожба. Детето и е момиче. Името му е Юра — рече Ода. Все още изглеждаше плаха и нерешителна. Последва напрегната пауза.
— Спи ли рожбата ти? Тази жена ще погледне Юра, ако майката позволи — най-сетне помоли Айла, като не знаеше какво друго да каже на жената, чиято дружелюбност бе тъй нерешителна.
Ода като че ли известно време премисляше молбата и, а после сякаш взимаше много важно решение, извади бебето от наметалото си и го положи в ръцете на Айла. Очите на Айла щяха да изхвръкнат от изненада. Юра бе още малка — сигурно бе на около месец, — но източената жена не се изуми от бебешкия и вид. Юра приличаше на Дърк! Толкова приличаше на Дърк, че можеше да му бъде посестрима. Рожбата на Ода би могла да бъде нейна!
От всичко това на Айла и се зави свят. Как бе възможно жена от Клана да роди бебе, което прилича на нейното? Бе смятала, че Дърк изглежда различен, защото отчасти е от Клана, отчасти от нея, но Креб и Брун са имали право още от самото начало. Дърк не беше различен, ами уродлив, точно като рожбата на Ода. Айла се намери в чудо, толкова бе разстроена, че не можеше да отрони нито дума. Най-сетне Уба наруши дългото мълчание.
— Чедото ти прилича на Дърк, Ода — Уба забрави да използва официалния език, но Ода я разбра.
— Да — кимна жената. — Тази жена се изненада като видя рожбата на Аайгхаа. Ето защо аз… тази жена поиска да говори с вас. Не знаех дали вашето е момче или момиче, но се надявах, чедото ви да бъде мъжко.
— Че защо? — запита със знаци Айла. Ода погледна към бебето в скута на Айла.
— Дъщеря ми е уродлива — зажестикулира тя, без да смее да погледне в очите Айла. — Боях се, че никога няма да си намери стопанин като порасне. Кой мъж ще си вземе за стопанка уродлива жена? — В очите на Ода се четеше молба, когато погледна към Айла. — Когато аз… когато тази жена зърна чедото ти, се надяваше да е момче, защото… няма да му е лесно и на сина ти да си намери стопанка, нали разбираш.
На Айла и през ум не бе и минавало да търси стопанка за Дърк. Ода имаше право, можеше да му е много трудно, докато си намери жена за стопанка. Сега разбираше защо Ода ги бе заговорила.
— Щерка ти здрава ли е? — запита тя. — Яка ли е?
Ода се загледа в ръцете си преди да отговори.
— Чедото ми е слабичко, но със здравето е добре. Рожбата ми има слабо вратле, — обясни тя със знаци, — но от ден на ден заяква — добави ревностно Ода.
Айла разгледа по-отблизо женската и рожба, като поиска разрешение с въпросителен поглед, преди да свали пеленките и. Бебето бе по-набито от Дърк, по-близо до телосложението на бебетата от Клана, но костите му бяха по-тънки. Имаше същото високо чело и общо взето същата форма на главата, само дето хребетите на веждите и бяха много по-мънички. Нослето и бе почти мъничко, но отсега бе ясно, че ще има издадената напред, безбрада челюст на Клана. Вратлето на женската рожба бе по-късо от това на Дърк, но категорично бе по-източено от нормално за бебетата на Клана. Айла вдигна момиченцето, като механично му подхвана главичката и забеляза познатите и ранни усилия на новороденото да държи изправена главата си.
— Вратлето и ще заякне, Ода. Вратът на Дърк дори бе по-слаб, когато се роди, а я го виж сега.