— Така ли мислиш? — отвърна нетърпеливо Ода. — Тази жена иска да помоли знахарката на първия измежду Клановете да има предвид тази женска рожба като стопанка за мъжкото и чедо — помоли я официално Ода.
— Според мен от Юра ще стане добра стопанка за Дърк, Ода.
— Тогава ще попиташ ли стопанина си дали е съгласен?
— Нямам стопанин — отвърна Айла.
— О, тогава синът ти е злочест — зажестикулира Ода разочарована. — Кой ще го обучи, щом като не си задомена?
— Дърк не е злочест — наблегна на това Айла. — Не всички рожби на незадомени жени са злочести. Аз живея край огнището на Мог-ъра на мог-ърите, той самият не ходи на лов, но не някой друг, а Брун ми е обещал да обучи сина ми. Той ще стане добър ловец и ще бъде добър стопанин. А и тотемът му е на ловец. Мог-ърът на могърите му нарече за тотем Сивия Вълк.
— Няма значение, по-добре злочест стопанин, отколкото никакъв — направи знак Ода примирено. — Надявам се да си права. Нашият мог-ър още не е разкрил тотема на Юра, но Сивият вълк е достатъчно силен за всеки женски тотем.
— Освен за Айлиния — прекъсна я Уба. — Тотемът и е Пещерният лъв.
— Че как така изобщо си родила? — запита учудено Ода. — Моят е Хамстер, но да знаеш как се сражава последният път. С първата си щерка нямах толкова неприятности.
— И моята бременност беше трудна. Значи имаш и друга дъщеря? Тя нормална ли е?
— Беше. Вече се скита в отвъдния свят — обясни опечалена със знаци Ода.
— Затова ли оставиха Юра жива? Изненадах се, че са ти позволили да я задържиш — забеляза Айла.
— Не исках да я задържа, но стопанинът ми ме накара. Това е моето наказание — призна Ода.
— Наказание ли?
— Да — кимна Ода. Пожелах си момиче, а стопанинът ми искаше момче. Бедата е, че просто твърде много обичах първата си рожба. Когато погина, пак си пожелах момиче също като нея. Стопанинът ми вика, че Юра е уродлива, защото докато бях бременна съм си мислела за глупости. Казва, че ако си бях пожелала момче, рожбата ми щеше да е нормална. Накара ме да я задържа, та всички да разберат, че не съм порядъчна жена. Но не се отказа от мен, навярно, защото никой друг нямаше да ме приеме.
— Според мен не си чак толкова лоша жена, Ода, направи и знак Айла, като я гледаше съчувствено. — Иза си пожела момиче, докато още беше трудна с Уба. Каза ми, че всеки ден е молила тотема си за момиче. Как погина първата ти щерка?
— Уби я един мъж — изчерви се от неудобство Ода. — Мъж, който приличаше на теб, Аайгхха, мъж от Другите.
„Мъж от Другите ли?, помисли си Айла. Мъж, който прилича на мен?“ Усети как по гръбнака и запълзяха ледени тръпки и корените на косата и я засърбяха. Забеляза смущението на Ода.
— Иза казва, че съм родена от Другите, Ода, но нищо не ми е останало в спомените от тези времена. Сега съм от Клана — рече тя насърчително. — Как се случи това?
— С още две жени, освен мъжете, бяхме тръгнали на лов. Кланът ни живее на север оттук, но тогава стигнахме по на север, отколкото бяхме ходили преди това. Мъжете напуснаха бивака рано, ние останахме да събираме дърва и суха трева. Имаше сума ти мухи-месарки и знаехме, че за да изсушим месото трябва да накладем постоянно горящ огън. Като изневиделица тези мъже се втурнаха в бивака ни. Искаха да се облекчат с нас, но не ни дадоха знак. Ако ми бяха дали знак, щях да заема необходимата поза, но те дори не ми дадоха тази възможност. Просто се нахвърлиха върху ни и ни повалиха на земята. Толкова груби бяха. Дори не ми позволиха преди това да оставя рожбата си. Този, дето ме бе сграбчил, разкъса дрехата и наметалото ми. Бебето ми падна, но той дори не забеляза. Когато свърши — продължи Ода, — още един мъж се готвеше да ме обладае, но един от останалите забеляза рожбата ми. Вдигна я и ми я подаде, но тя бе мъртва. При падането си бе ударила главичката на един камък. И тогава мъжът, дето я намери, се развика и всички си отидоха. Когато ловците се завърнаха, ние им разказахме и те на мига ни отведоха обратно в пещерата. Стопанинът ми тогава се държа добре с мен, той също скърбеше за щерка ми. Толкова се зарадвах като разбрах, че тотемът ми отново е сразен, при това скоро след като я загубих. Дори женското проклятие не бе ме сполетявало нито веднъж, мислех си, че моят тотем тъгува за загубата на щерка ми и е решил да ме възмезди като ми позволи да си родя още една. И затова реших, че може пак да имам момиче, а не биваше да я пожелавам.
— Съжалявам — рече Айла. — Не знам какво да правя, ако загубя Дърк. Веднъж вече без малко да го загубя. Ще приказвам с Мог-ър за Юра, сигурна съм, че той ще говори с Брун, та той толкова обича сина ми. Мисля, че и Брун може да се съгласи. Ще ни бъде по-лесно, отколкото да търсим за коя жена от Клана да го задомим.