— Тази жена ще бъде признателна на знахарката и обещавам да подготвя Юра добре, Аайгхха. От нея ще стане добра жена, а не като майка и. Кланът на Брун е пръв сред Клановете, мисля, че и стопанинът ми ще се съгласи. Ако разбере, че за Юра се е намерило местенце в Клана на Брун, може пък да не ми се сърди толкова. Все разправя, че дъщеря ми ще ни бъде само в тежест и от нея нищо няма да излезе. А когато Юра порасне, ще мога да и кажа, че не трябва да се безпокои да си търси стопанин. Доста тежко е за жена, ако никой не я иска — рече Ода.
— Знам — отвърна високата руса жена. — Ще говоря с Мог-ър колкото е възможно по-скоро.
След като Ода си тръгна, Айла се натъжи и потъна в мисли. Уба усети, че иска да я оставят на мира и не и пречеше. „Бедната Ода, била е щастлива, имала е добър стопанин и нормална рожба. И тъкмо тогава ли е трябвало да се появят онези мъже и да развалят всичко? Защо просто не са и дали знак? Не са ли могли да видят, че Ода има бебе със себе си? Тези мъже от Другите са също толкова зли като Брод. Дори по-зли. Брод поне щеше да и позволи първо да остави рожбата си. Мъжете с техните нужди! Мъже от Клана, от Другите, всички са еднакви.“
Докато бе потънала в размисъл, една мисъл не напускаше съзнанието и — мисълта за Другите. „Мъже от Другите, мъже, които приличат на мен, всъщност кои са Другите? Иза каза, че съм се родила при тях, защо не помня нищо за Другите? Дори не се сещам как изглеждат. Къде ли живеят? Питам се как ли изглежда мъж от Другите?“ Айла си спомни отражението си в застиналия вир близо до пещерата им и се опита да си представи мъж с нейното лице. Но щом се сети за мъж, образът на Брод изплува в съзнанието и и проблясък на интуицията и постави на мястото им неразборията от идеи, които се въртяха в главата и.
„Мъжете, от Другите! Разбира се! Нали Ода каза, че един от тях облекчил нуждите си с нея, а оттогава не я било сполетявало женското проклятие. А после родила Юра, също както Дърк се роди, след като Брод облекчи нуждите си с мен. Онзи мъж е бил от Другите, а и аз съм се родила сред тях, но Ода и Брод, и двамата са от Клана. Юра не е по-уродлива от Дърк. Взел е малко от мен и малко от Клана, а същото важи и за Юра. Или по-скоро тя е част от Ода и част от мъжа, дето е убил рожбата и. Тогава значи наистина Брод е заченал Дърк — с члена си, а не с духа на тотема си.
Но останалите жени, дето са били с Ода, не са родили уродливи деца. А ако всеки път, когато някой мъж го прави с някоя жена, се зачеваха бебета, наоколо нямаше да има нищо друго, освен бебета. Навярно и Креб има право. Тотемът на жената трябва да бъде сразен, но тя не поглъща същността на тотема, ами мъжът я вкарва в жената с члена си. И тогава се смесва със същността на женския тотем. Не зависи само от мъжете, ами и от жените.
Защо ли трябваше да бъде Брод? Исках да родя дете, Пещерният Лъв знае колко много исках да имам бебе, но Брод ме ненавижда. Мрази и Дърк. Но кой ли друг би го сторил? Никой от останалите мъже не се интересува от мен, твърде грозна съм. Брод го направи само защото знаеше колко ми е противно. Дали Пещерният Лъв е знаел, че в крайна сметка тотемът на Брод ще надделее? Течността му трябва да е могъща, Ога вече има два сина. И Брак и Грев трябва да са заченати от члена на Брод, а също и Дърк.
Това значи ли, че са побратими? Братя? Като Брун и Креб? И Брун трябва да е заченал Брод в Ебра. Освен, ако е бил друг мъж, може да бъде който и да е. И все пак е малко вероятно. Мъжете обикновено не правят знака на стопанката на вожда, неучтиво е. А и Брод не обича да дели Ога с друг мъж. По време на лова за мамути Круг все се обръщаше към Овра. На никой не убягна желанието му, а пък Гуув бе по-деликатен. Дори Друг опита веднъж-дваж.
Ако Брун е заченал Брод, а пък Брод е заченал Дърк, това не означава ли, че Дърк е част и от Брун? Ами Брак и Грев? Брун и Креб са побратими, родени са от една и съща майка и вероятно са заченати от един и същ мъж. Той също е бил вожд. Това не значи ли че Дърк носи частица и от Креб? Ами какво да кажем за Иза? Тя им е посестрима. — Айла тръсна глава. — Всичко е прекалено объркано, помисли си тя.
И все пак наистина Брод зачена Дърк. Чудно дали тотемът ми е накарал Брод да ми направи знак първия път? Беше отвратително, но би могло да бъде още едно изпитание и навярно е нямало друг начин. Тотемът ми трябва да е знаел, трябва предварително да го е запланувал. Знаеше колко много искам да си родя бебе и наистина ми даде знак, че Дърк ще живее. Това дали няма да вбеси Брод, ако научи? Толкова ме ненавижда, а пък ми даде единственото нещо, което най-много исках.“
— Айла — обади се Уба, прекъсвайки нишката на мисълта и. — Току-що видях Брун и Креб да влизат в пещерата. Късно е вече, би трябвало да приготвим нещо за ядене. Креб ще е изгладнял.