Дърк беше заспал. Когато Айла го вдигна, той се събуди, но скоро се умири отново, сгушил се в наметалото о майчината си гръд. „Сигурна съм, че Брун ще разреши Юра да дойде и да стане стопанка на Дърк, мислеше си тя по обратния път до пещерата на Клана-домакин. Подхождат си много повече, отколкото Ода може да си представи. Ами аз? Дали някога ще намеря подходящ стопанин за мен самата?“
23
Щом пристигнаха двата последни Клана, Айла бе подложена на изпитание, подобно на това, което ознаменува появяването и, само дето бе по-малобройно. Високата руса жена биеше на очи сред близо двеста и петдесетте представители на Клана, събрали се от десет Клана. Където и да отидеше, я забелязваха и всяка нейна постъпка предизвикваше особено внимание. Колкото и необичайно да изглеждаше, никой не забеляза някакво отклонение в поведението и. Айла полагаше неимоверни усилия за това.
Не даваше воля на никоя от чудатите особености, неволно изтървавани в по-спокойната атмосфера на собствената им пещера. Не се смееше, дори не се усмихваше. Очите и не се навлажняваха от сълзи. Никакви широки крачки и никакви волно размахани ръце не издаваха не съвсем женските и влечения. Бе образец на добродетелите на Клана, примерна млада майка — и никой не и обръщаше внимание. Нямаше човек, извън нейния Клан, който някога да бе виждал жена да се държи по-различно. Това правеше присъствието и приемливо и, както Уба предричаше, свикнаха с нея. Съществуваха твърде много занимания по време на едно събиране на Клановете, та да посветят цялото си внимание само на новостта около присъствието на една пришълка.
Не беше лесно да се изхранва многочислено стълпотворение в тесните предели на околностите на пещерата в течение на дълго време. Необходими бяха сътрудничество, съгласуване и вежливост в огромна степен. Вождовете на десетте Клана имаха далеч повече работа, отколкото когато грижа им бяха само членовете на собствения им Клан, броят на събраните на едно място хора умножаваше и проблемите.
Да се нахрани това множество означаваше, че трябва да се организират ловни набези. Докато утвърденият образец и ранговете в отделния Клан улесняваха разполагането на ловците, то, когато два или повече Клана тръгваха на лов, възникваха трудности. Рангът на ловците определяше кой ще бъде водач, определяше кой ще бъде водач на дружина, но кой от третите по ранг бе по-подготвен? Като начало изпробваха най-различни разположения, като внимаваха при промяната на позициите, така че никой да не се обиди. След като започваше надпреварата, щеше да стане по-леко, но нито един ловен набег не се осъществяваше, без предварително да се реши относителното разположение на мъжете.
Жените също имаха проблеми при брането на растения. В техния случай бедата бе, че твърде много жени се стремяха тяхната реколта да бъде най-отбраната. Целият участък можеше набързо да бъде опустошен, без нито една жена да набере чак толкова. Съхранената храна, донесена с тях, допълваше дажбите на всеки Клан, но прясната храна винаги бе за предпочитане. Кланът-домакин неизменно ходеше да бере далеч от пещерата си, преди да се състои Събиране, но дори и този акт на внимание не бе в състояние да задоволи потребностите на всички. Макар че времето им за попълване на хранителните запаси да не бе ограничено от дълго пътуване, Кланът-домакин на Събирането трябваше все пак да натрупа допълнителни резерви от храни. Докато свършеше Събирането, ядивните хранителни растения в околността щяха да бъдат изчерпани.
Запасите от вода бяха задоволителни и се попълваха от пълнената от ледниците рекичка, течаща наблизо, но дървата за горене се ценяха високо. Готвенето ставаше вън от пещерата, освен когато валеше и Клановете приготвяха храната по-скоро като едно, а не като отделни огнища. И въпреки това повечето от сухите, опадали вършини и сума ти живи дървета, на които щеше да им трябва повече от един-два сезона, за да се възстановят, отиваха в огъня. Околностите на пещерата след Събирането на Клановете никога нямаше да бъдат същите.
Продоволствието не бе едничкият проблем, боклукът поставяше не по-малко въпроси. Трябваше да се намери място за човешките изпражнения и другата смет. А и пространство бе необходимо. Не само жилищно пространство в пределите на пещерата, ами място за готвене, място, където да се събират, място за надпреварата, за танци и пируване, както и къде да се разтъпкват. Сама по себе си организацията на тези дейности не бе малък подвиг. Тя изискваше отначало до край нескончаеми обсъждания и компромиси, и то в една обстановка, наелектризирана от непримиримо съперничество. Обичаите и традициите играеха огромна роля в изграждането на много от спречкванията, а именно на това полесражение изпъкваше дарбата на Брун да ръководи.