Креб не бе единственият, който се радваше на събирането на Клановете предимно заради срещата с равните нему. На Брун му се нравеше предизвикателството да се опълчи срещу мъже, чиято власт бе равна на неговата. Това бе неговата надпревара — да се пребори за господство над останалите вождове. Тълкуването на древните обичаи понякога изискваше тънкото умение да се цепи косъма на две, способността да се вземе решение, както и твърд характер да не се отметне от него и отгоре на всичко умението кога да се отстъпи. Брун не беше пръв сред вождовете току тъй. Той знаеше кога да бъде твърд, кога отстъпчив, кога да поиска единодушното съгласие на всички и кога да се изправи сам срещу всички. Когато Клановете се съберяха, обикновено се появяваше някой силен мъж, който бе способен да спои властните вождове в единно, управляемо цяло, поне докато траеше събирането. Този мъж бе Брун, когато за пръв път стана вожд на Клана си.
Ако бе загубил престижа си, собствената му неувереност щеше да му струва първенството. Без да бъде убеден в правотата на собствената си преценка, нерешителността му щеше да хвърли сянка на съмнение върху взетите от него решения. Ако това станеше, не би могъл да погледне в очите останалите вождове на Събирането. Но именно натрупаната непоколебимост и направените компромиси в рамките на непоклатимите устои в Клана му бяха позволили да се реши на отстъпка по отношение на Айла. И след като вече нищо не го заплашваше, той я гледаше с по-друго око.
Айла се бе опитала да го принуди да вземе решение, но то бе в съгласие с обичаите на Клана, според нейното тълкуване, и не беше в името на съвсем недостойна клауза. Вярно, тя бе жена и трябваше да си знае мястото, но на време бе се вразумила и бе разбрала заблудата на поведението си. Когато му показа къде се намира малката пещера, той лично бе изненадан, че се е добрала дотам толкова немощна. Съмняваше се, че това бе по силите на някой мъж, а мъжете се отличаваха със стоическа издръжливост. Куражът, непоколебимостта и издръжливостта будеха възхищението на Брун, те бяха свидетелство за сила на характера. И въпреки че Айла бе жена, Брун се възхищаваше от твърдата и воля.
— Ако Зуг беше с нас, щяхме да спечелим надпреварата с прашки — каза със знаци Круг. — Едва ли някой може да го победи.
— Забравяш за Айла — забеляза Гуув с предпазливи жестове. — Нямаме късмет и тя да участва в надпреварата.
— Не ни трябва някаква си жена, за да спечелим — зажестикулира Брод. — И без това надпреварата с прашки не е от толкова голямо значение. Брун ще спечели в хвърлянето на бола, неизменно го печели. А остава и надпреварата по тичане с копие.
— Но Воорд вече спечели надбягването, а има и големи възможности да победи в състезанието по бягане и мушкане с копие — обади се Друуг. — А пък Горн доста го биваше със сопата.
— Само изчакайте да им покажем лова си на мамути. Няма начин Кланът ни да не спечели — отвърна Брод. Пресъздаването на ловни епизоди бе част от многото церемонии, от време на време те се провеждаха спонтанно след някой особено вълнуващ лов. На Брод му харесваше да ги пресъздава. Знаеше, че го бива да внушава вълнението и драматизма по време на лов и обичаше да бъде център на вниманието.
Но пресъздаването на ловни епизоди имаше за цел по-важни неща от самоизтъкването. Те служеха и като напътствие. С изразителната си пантомима и минималния си брой декори те показваха ловни прийоми и тактика на младежите, а и на другите Кланове. По такъв начин се обменяха и доразвиваха уменията. Ако ги попитаха, всички щяха да се съгласят, че наградата за Клана, който излезеше пръв в тази сложна надпревара, е неговият ранг — да бъде признат за пръв измежду равни нему. Но имаше и друга награда, макар и тя да не се присъждаше. Тези състезания изостряха необходимите за оцеляване умения.
— Ще победим, ако ти поведеш ловния танц, Брод — обади се Ворн. Десетгодишният момчурляк, който всеки миг щеше да стане мъж, все още боготвореше бъдещия вожд. Брод се домогваше до преклонението му, като, когато можеше, го допускаше да присъства на мъжките разговори.
— Нямаме късмет, че бягането ти не се брои, Ворн. Гледах го, дори не бяха по петите ти. Остави ги далеч зад себе си. Но поне имаш опит за следващия път — рече Брод. Ворн се разтопи от похвалата.
— Все още имаме добри възможности — рече с жестове Друуг. — Но нещата може и да се обърнат. Горн е силен, доста ти се опъна в надпреварата по борба, Брод. Не бях сигурен, че ще го победиш. Заместникът на Норг трябва да се гордее със сина на стопанката си, пораснал е от последното Събиране. Според мен той е най-едрият мъж тук.