— Ясно, силата е на негова страна — рече Гуув. — Всички я видяхме, когато спечели надпреварата със сопа, но Брод е по-бърз и почти толкова як. Горн завърши втори почти едновременно с него.
— А пък Нуз си го бива с прашката. Според мен сигурно е видял от Зуг последния път и е решил да доизкусури майсторлъка си, просто не му се е щяло отново да го победи по-възрастен мъж — додаде Круг. — Ако е така добре подготвен и с бола, нищо чудно да се опре и на Брун. Воорд бяга бързо, но все си мислех, че ще го настигнеш, Брод. И без малко да успееш, завърши на крачка след него.
— Сечивата на Друг нямат равни — с жестове се обади Грод. Неразговорливият мъж рядко взимаше думата.
— Едно нещо е да подбереш най-сполучливите и да ги донесеш тук, Грод, съвсем друго нещо е да имаш късмета да ги издялаш пред всички. Този младок от Клана на Норг си го бива — отвърна Друуг.
— Това е едничката надпревара, в която ще го превъзхождаш само заради младостта му, Друуг. Той ще се смущава повече, а пък ти имаш повече опит в подобни надпревари. Ще можеш да се съсредоточиш по-добре — насърчи го Гуув.
— Пак няма да минем без късмет.
— За всички състезания е необходим късмет — рече Круг. — Още си мисля, че никой не може да разправи по-добре някое предание от стария Дорв.
— Просто си свикнал с него, Круг — направи знак Гуув. Това е трудна за оценяване надпревара. Дори някои жени са добри разказвачки.
— Но не е толкова вълнуващо като ловните танци. Мисля, че видях Клана на Норг да разправят как са били на лов за носорог, но като ме видяха, си замълчаха — рече Круг. — Навярно ще пресъздадат този лов.
Към мъжете се приближи Ога и направи знак, че вечерята им е готова. Отпратиха я. Тя се надяваше, че няма да се бавят още много и ще дойдат да се нахранят. Колкото повече ги чакаха, толкова повече щяха да закъснеят да отидат при останалите жени, които се бяха събрали да разказват приказки, а не и се искаше да изпусне нито думичка. Обикновено по-възрастните жени представяха преданията и историите на Клана с вълнуваща пантомима. Често приказките служеха за възпитание на младите, но всички те бяха развлекателни — тъжни предания, които късаха сърцата им, весели истории, които носеха радост и вдъхновение и смешни разкази, които караха неловките мигове на всеки да не изглеждат толкова нелепи. Ога се върна при огнището близо до пещерата.
— Според мен още не са гладни — съобщи тя със знаци. — Май най-сетне се наканиха — обади се Овра. — Дано не се разтакават прекалено, дълго с храната.
— И Брун иде. Съвещанието на вождовете сигурно е свършило. Но не виждам Мог-ър — додаде Ебра.
— Влязоха по-рано в пещерата с останалите мог-ъри. Сигурно са в обителта на духовете на този Клан. Никой не може да каже кога ще излязат. Трябва ли да го чакаме? — запита Ука.
— Ще му оставя нещо настрана — рече Айла. — Все забравя да се храни, когато се приготвя за церемония. Толкова е свикнал да яде храната си студена, та от време на време си мисля, че я предпочита студена. Мисля, че няма да има нищо против, ако не го изчакаме.
— Вижте, ама те вече започват. Ще пропуснем първите приказки — зажестикулира разочарована Ога.
— Нищо не може да се направи, Ога — обади се Ага. — Не можем да отидем преди мъжете да са свършили.
— Няма да пропуснем чак толкова — утеши я Ика. — Цяла нощ ще се разказват приказки. А утре мъжете ще покажат най-сполучливия си лов и ще можем да го видим. Има ли по-вълнуващо нещо от това?
— Предпочитам да гледам как жените разправят приказки — рече Ога.
— Брод каза, че нашият Клан ще покаже лова на мамут. Според него със сигурност ще спечелим, Брун ще му позволи той да го води — сподели с жестове и гордо блеснали очи Ога.
— Няма начин да не е вълнуващо, Ога. Помня, когато Брод стана мъж и поведе ловния танц. Още не можех нито да говоря, нито да разбирам какво ми приказват и въпреки това бе вълнуващо — рече със знаци Айла.
След като храната бе поднесена, жените чакаха нетърпеливо, като хвърляха жадни погледи към стеклите се в далечния край на площадката.
— Ебра, вървете да си слушате приказките, и без това имаме да си говорим — нареди им Брун.
Жените вдигнаха новородените и поведоха малките деца към групата, насядала около една старица, която току-що бе наченала нова приказка.
— … и майката на Голямата Ледена Планина…
— Побързайте — зажестикулира Айла. — Тъкмо разправя преданието на Дърк. Не искам да пропусна нищо, то ми е любимото.