Брун си остана на място, докато на полето бяха изнесени три кожи. Едната бе привързана за прогнилите останки на старо дърво, огромно, старо дърво, чийто прекършен, назъбен връх се извисяваше малко над човешки бой. Другата бе разстлана върху обраслия с мъх, впечатляващ с размерите си дънер, близо до края на гората, а върху и бяха поставени за тежест камъни, докато третата бе постлана на земята, пак затисната с камъни. Трите образуваха триъгълник с горе-долу равни страни. Всеки Клан излъчи по един човек да участва в тази надпревара и те се подредиха според ранга на Клана си край проснатата на земята кожа. Други мъже с добре подострени копия в ръце, предимно изработени от тис, макар че се използваше и бреза, трепетлика и върба, се отправиха към другите мишени.
Двама младежи от Клановете с по-нисък ранг бяха първата двойка. Всички с копия в ръце очакваха напрегнато, един до друг, без да откъсват очи от Норг. Когато той им даде знак, те се втурнаха към изправения дънер и забиха копията си в него през кожата, като се целеха там, където би се намирало сърцето на животното, ако то все още бе под кожата, после грабнаха подаденото им второ копие от другарите им от Клана, застанали край мишената. Хукнаха към поваления дънер и запокитиха второто копие в него. Докато да грабнат третото копие, единият от тях водеше с явна преднина. Стрелна се обратно към кожата на земята, заби копието си дълбоко, колкото се може по-близо до средата, а после вдигна ръце победоносно.
След първото състезание останаха петима мъже. Трима от тях, този път от Клановете с по-висок ранг, се подредиха за втората надпревара. На последния, състезател се даваше още една възможност срещу останалите двама. После двамата, завършили втори, мереха сили помежду си, като оставяха всичко да се реши от трима във финалното надбягване — двамата, завоювали първото място и победителя от предходното бягане. Финалисти бяха Брод, Воорд и Горн, младежът от Клана на Норг.
От тримата Горн бе участвал в четири бягания, за да заслужи място във финалите, докато останалите двама бяха сравнително свежи след само две състезания. Горн бе спечелил първото състезание, но завърши трети, когато се състезаваха трите Клана с най-висок ранг. Бяга отново с последните двама мъже и завърши втори, после се надбягва с мъжа, който завърши втори в състезанието, в което той завърши трети, като този път го победи. Само с кураж и издръжливост Горн успя да достигне до финалите и спечели възхищението на всички присъстващи.
Когато тримата мъже се наредиха за последното бягане, Брун се изстъпи на полето.
— Норг — рече той. — Мисля, че последното надбягване ще бъде по-справедливо, ако го позабавим и дадем възможност на Горн да си почине. Според мен синът на стопанката на твоя заместник го е заслужил.
Всички занимаха одобрително и реномето на Брун се покачи, макар че Брод се начумери. Това предложение поставяше собствения му Клан в по-неизгодна позиция, отнемаше предимството, което Брод би имал при едно надбягване с вече капнал от умора мъж, но свидетелстваше за справедливостта на Брун и Норг едва ли можеше да го отхвърли. Брун бързо бе претеглил алтернативите. Ако Брод изгубеше, очакваше се Кланът му да загуби първенството си, но ако Брод спечелеше, очевидното безпристрастие на Брун щеше да издигне престижа му и това му създаваше чувство на кураж, който ни най-малко не изпитваше. Това щеше да направи победата недвусмислена — изобщо нямаше да стане дума, че ако Горн е бил по-свеж, е можел да победи — разбира се, ако Брод победеше. А и бе по-честно.
Едва късно следобед всички се затълпиха около полето отново. Напрежението от неизвестността не само се съживи, ами дори нарасна. Тримата младежи, вече добре отпочинали, се перчеха преди началото като раздвижваха мускули и претегляха копията с ръка, за да намерят центъра на тежестта. Гуув отиде до дънера с още двама души от другите Кланове, а Круг и още двама застанаха при поваления дънер. Брод, Горн и Воорд се подредиха и тримата на една линия, като не сваляха очи от Норг и зачакаха сигнала. Вождът на Клана-домакин вдигна ръка. Рязко я свали и мъжете полетяха.
Воорд излезе начело, а Брод бе по петите му, докато зад тях тежко трополеше Горн. Воорд вече посягаше за второто си копие, докато Брод забиваше с все сили своето в гнилия дънер. Горн полетя напред, като наново увеличи скоростта си, което пък не даваше мира на Брод, докато двамата се носеха към поваления дънер, но Воорд още бе начело. Заби копието си в покрития с кожа пън, точно когато Брод го настигаше, но уцели невидим чеп и копието му се отърколи на земята. Докато го вземе и го забие отново и двамата, Брод и Горн, го бяха задминали. Грабна третото си копие и се впусна след тях, но за Воорд надбягването бе загубено.