Брод и Горн се понесоха към последната мишена, напрягайки нозе с разтупани сърца. Горн взе да изпреварва Брод, после излезе едни гърди начело, но гледката на широкоплещестия гигант, чийто прах дишаше, вбеси Брод. Имаше чувството, че дробовете му ще се пръснат, когато се стрелна напред, напрягайки всеки свой мускул и сухожилие. Горн достигна до разстланата на земята кожа само миг преди Брод, но щом като вдигна ръка, Брод се промуши под нея и заби копието си в земята през яката кожа, докато я прекосяваше. Копието на Горн се заби при следващия удар на сърцето. С един удар на сърцето по-късно.
Щом Брод намали своя бяг и спря, ловците от Клана на Брун го накачулиха. Брун ги гледаше със светнали от гордост очи. Сърцето му туптеше почти толкова лудо, колкото на Брод. Бе изстрадал всяка крачка от бягането на сина на стопанката си. Без малко да не победи, в продължение на няколко напрегнати мига Брун бе сигурен, че ще загуби, но той бе дал всичко от себе си и бе успял. Тази надпревара не бе от решаващо значение, но с тази победа шансовете му се увеличаваха. „Сигурно остарявам, помисли си Брун. Загубих състезанието по хвърляне на бола, но я го гледай Брод. Брод спечели. Навярно е време да му отстъпя ръководството на Клана. Бих могъл да го направя вожд, да го провъзглася за вожд още тук. Ще се боря за първенството на Клана и нека той се прибере у дома с почести. След това надбягване си го заслужи. Ще го сторя! Още сега ще му кажа!“
Брун изчака мъжете да свършат с поздравленията, после пристъпи към младия мъж като очакваше да види радостта на Брод, когато разбереше каква голяма чест е на път да му се окаже. Тя щеше да е подходяща награда за чудесното му бягане. По-голям дар от този не можеше да измисли за сина на стопанката си.
— Брун! — Брод забеляза вожда и пръв заговори. — Защо ти трябваше това забавяне на състезанието? Едва не загубих. Ако не му бе оставил време да си почине, лесно щях да го надбягам. Не те ли е грижа дали Кланът ни е пръв? — зажестикулира той кисело. — Или пък защото знаеш, че ще си прекалено стар да бъдеш вожд на следващото Събиране? Щом аз ще бъда вожд, най-малко остави ме да започна като пръв сред останалите като теб.
Брун отстъпи, слисан от ругателния упрек на Брод. Събра сили да овладее противоречивите си чувства. „Как не разбираш, мислеше си Брун, питам се дали изобщо някога ще разбереш? Кланът е пръв, доколкото зависи от мен, винаги ще бъде пръв. Но какво ли ще ни сполети, когато ти станеш вожд, Брод? Колко ли време този Клан ще бъде пръв тогава?“ Гордостта напусна погледа му и го обзе дълбока скръб, но Брун умееше да владее и нея. „Може би просто е твърде млад, размишляваше той, може би просто му трябва още малко време, още мъничко опит. Дали някога наистина съм му го обяснявал?“ Брун се опита да забрави, че на него никой нямаше нужда да му обяснява.
— Брод, ако Горн бе капнал, щеше ли победата ти да ти бъде толкова ценна? Ами ако останалите Кланове се бяха усъмнили в способността ти да го победиш, ако не беше уморен? По такъв начин те знаят със сигурност, че ти победи и ти много добре го знаеш. Добре се справи, сине на стопанката ми — рече кротко със знаци Брун. — Добре бяга в тази надпревара.
Въпреки огорчението си Брод все още уважаваше този мъж повече от всеки друг в живота си и нямаше как да не отвърне. В този миг Брод почувства, както при първия си лов с мъжете, че би дал всичко за подобна похвала от страна на Брун.
— Не се сетих за това, Брун. Ти си прав, по такъв начин всички знаят, че аз спечелих, знаят, че съм по-добър от Горн.
— С това надбягване и ако Друуг спечели състезанието за направа на сечива и при положение, че ловът ни на мамути е пръв довечера, със сигурност ще бъдем първи накрая — каза въодушевено Круг. — А ти ще бъдеш един от избраниците за Мечата Церемония, Брод.
Още мъже напираха към Брод да го поздравят, когато закрачи обратно към пещерата. Брун го проследи и тогава зърна и Горн да се връща, заобиколен от Клана на Норг. Един старец го потупа по рамото окуражително.
„Заместникът на Норг има право да се гордее със сина стопанката си, мислеше си Брун. Брод може и да спечели надбягването, но не съм сигурен, че той е по-добрият.“ Брун само бе овладял мъката си, а не бе я превъзмогнал и да се опитваше да я зарови дълбоко в душата си, болката не заглъхваше. Брод все още бе син на стопанката му, любимото му дете.
— Мъжете от Клана на Норг са безстрашни ловци — призна Друуг. — Планът им да изкопаят яма на пътя, по който носорогът минава като отива на водопой и да го покрият с шума си го бива. Може и ние да го изпробваме някой път. Изисква се смелост да го върнеш обратно, когато е хукнал да бяга. Носорозите понякога са по-свирепи и от мамутите и действията им са далеч по-непредсказуеми. А и ловците на Норг го изиграха добре.