— Пак не струваше колкото нашия лов на мамути. Всички мислеха така — рече Круг, — Горн заслужаваше да бъде един от избраниците, прочее. Почти всяка надпревара бе между Брод и Горн. Известно време дори си мислех, че тази година няма да спечелим съревнованията. Кланът на Норг завърши втори с малка разлика. Какво мислиш за третото място, Грод?
— Воорд се справи добре, но бих предпочел Нуз — отвърна Грод. — Струва ми се, че и Брун го предпочита.
— Изборът е бил труден, но според мен Воорд си го е заслужил — забеляза Друуг.
— Гуув като изчезне ще го видим чак след тържеството — обади се Круг. — След като съревнованията свършиха вече, помощниците на мог-ър няма да се отделят от мог-ърите. Надявам се жените да не си помислят, че само защото Брод и Гуув няма да се хранят с нас довечера, не е нужно да готвят толкова. Ще се нахраня добре, чак до пиршеството утре няма да сложим залък в уста.
— Не мисля, че ще ми се яде, ако бях на мястото на Брод — рече Друуг. — Голяма чест е да те изберат за Мечата Церемония, но ако някога на Брод му е трябвала смелост, то това ще е утре заран.
Първите утринни лъчи завариха пещерата празна. Жените вече бяха станали и се трудеха на светлината на огньовете, а останалите не можеха да спят. Предварителната подготовка за пиршеството бе отнела цели дни, но тази работа бе нищо в сравнение със задачите, които тях чакаха. Ярката дневна светлина ги обливаше много преди огненият диск на слънцето да изплува над върховете на планините, заливайки околностите на пещерата с палещите лъчи на вече издигналото се високо слънце.
Възбудата бе осезаема, напрежението непоносимо. След като приключи надпреварата, мъжете нямаха какво да правят чак до церемониите и не ги свърташе на едно място. Нервната им възбуда се предаваше на по-големичките момчета, а те на свой ред подкокоросваха останалите момчетии, подлудявайки заетите жени, въртящите се в кръг мъже и гонещите се дечурлига им се пречкаха.
Суматохата поутихна временно, щом жените раздадоха сухари от счукано просо, забъркано с вода и опечено на жежък камък. Закуската от постничките сухари бе изядена с подобаваща тържественост. Освен храна за кърмачета ги пазеха специално за този неповторим ден веднъж на седем години и никой нямаше да хапне нищо до самото пиршество. Просените сухари бяха само колкото да се каже, че са закусвали и дори изостриха още повече апетита им. Към обед гладът, изострян от вкусните миризми, стелещи се над огньовете, наля масло в огъня сред бъркотията и повиши напрегнатото предвкусване, което достигна върха си с приближаването на началото на Мечата Церемония.
Креб не бе потърсил нито Айла, нито Уба да им нареди да се приготвят за ритуала, който щеше да се състои по-късно и те смятаха, че мог-ърите ги намират и двете за неприемливи. Не само на тях им се щеше Иза да бе здрава, за да пропътува пътя дотук. Креб бе вложил цялата си дарба с която разполагаше, за да увещава и да склони останалите магьосници да позволят на едната от тях да приготви напитката, но независимо, че много им се искаше да проведат този ритуал — неповторимо и за самите тях преживяване с приготовляваната от корени напитка — Айла им бе прекалено чужда, а пък Уба — твърде млада. Мог-ърите отказваха да приемат Айла за жена от Клана, още по-малко за знахарка от Изиния род. Честването на Урсуз оказваше влияние не само на присъстващите Кланове, последствията, добри или лоши от какъвто и да е ритуал, състоял се на което и да е Събиране на Клановете, отекваше из целия Клан. Мог-ърите не смееха да рискуват вероятността да предизвикат нещастие, което щеше да донесе беда за хората от Клана навред. Залогът бе твърде голям.
Премахването на този традиционен ритуал от церемонията допринасяше за оценяването на Брун и Клана му. Въпреки цялото старание на хората му в надпреварата, приемането на Айла в Клана от Брун представляваше по-голяма заплаха за първенството на Клана от всякога. Беше твърде необичайно. Само благодарение на непреклонната съпротива на Брун срещу нарастващите му противници въпросът оставаше нерешен и той съвсем не бе убеден, че победата в крайна сметка ще бъде на негова страна.
Малко след раздаването на просените сухари, вождовете се наредиха пред входа на пещерата. Изчакаха безмълвно за вниманието на струпаните Кланове. Щом като разбраха за присъствието на вождовете, тишината се възцари като вълнички от камък, хвърлен във вир. Мъжете бързо застинаха по местата си, определени от ранга на Клана им и от личния им ранг. Жените зарязаха работата си, направиха знак на непослушните деца и мълчаливо ги последваха. Мечата Церемония щеше да започне всеки миг.