Докато звярът лочеше течността, двадесет и един млади ловци обградиха клетката, всеки с току-що направено копие в ръка. Всеки от вождовете на седемте Клана, нямали късмета да имат свой избраник за изключителната почест, бяха избрали по трима измежду най-добрите си ловци за церемонията. Чак тогава Брод, Горн и Воорд излетяха от пещерата и се строиха пред здраво завързаната врата на клетката. Бяха голи, освен превръзките около бедрата, и телата им бяха белязани в червено и черно.
Малкото количество вода не можа да утоли жаждата на огромния мечок, но мъжете, струпали се около клетката му, го караха да се надява, че ей сега ще получи още. Седна и се замоли — жест, който рядко бе оставал невъзнаграден преди. Когато не получи възнаграждение за усилията си, примъкна се тромаво до най-близко стоящия мъж и провря носа си през яките колци.
Мелодията на флейтата секна неуютно посред недовършения мотив, повишавайки предчувствията сред напрегнатата тишина. Креб прибра купата от череп, после се затътри към мястото си пред строените на входа на пещерата магьосници. Като по даден сигнал маговете взеха в унисон да изпълняват движенията на церемонния език.
— Приеми водата си като израз на благодарността ни, о, Всемогъщи Закрилнико. Твоят Клан не е забравил научените от теб уроци. Пещерата е наш дом, предпазва ни от сняг и студ през зимата. И ние си отдъхваме, като се прехранваме с плодовете на лятото, стопляни от кожи. Ти бе един от нас, живя с нас и знаеш, че спазваме обичаите ти.
С начернени лица и наметнали еднакви ямурлуци от рунтава меча кожа, маговете напомняха на добре репетирана танцова трупа, движеща се като един, докато разговаряха с величествени, плавни жестове. Красноречивите, едноръки знаци на Мог-ър, в съзвучие с останалите и все пак леко видоизменени, придружаваха изящните движения и им придаваха убедителност.
— Теб тачим най-много от всички Духове. Молим те да се застъпиш за нас в света на Духовете, да разкажеш за безстрашието на мъжете ни, за покорството на жените ни, да ни осигуриш място, когато се завърнем в отвъдния свят. Ние сме твоят Народ, Велики Урсуз.
Щом мог-ърите за пръв път в присъствието на огромния звяр споменаха със знаци името му, двадесетте и един млади мъже провряха копията си между яките дървени прегради на решетката и пронизаха рунтавото туловище на боготвореното същество. Не от всяка рана бликна кръв, клетката бе прекалено голяма, за да могат всички копия да се забият надълбоко, но болката разсърди почти напълно развития мечок. Гневният му рев процепи тишината. Хората отскочиха назад уплашено.
В същото време Брод, Горн и Воорд взеха да режат, ремъците на вратата на клетката, след като се покатериха по стволовете на дърветата върху клетката. Брод пръв се озова на върха, но Горн успя пръв да грабне късичката, дебела цепеница, оставена там преди това. Освирепелият пещерен мечок се изправи отново на задните си крака, нададе яростен рев и тромаво се извърна към тримата млади мъже. Грамадната му, куполообразна глава почти достигаше до най-високия ствол на решетката. Стигна до вратата, бутна я и я запрати с трясък на земята. Клетката бе отворена! Исполинският, разгневен мечок бе на свобода.
Ловците с копия в ръце се втурнаха да образуват защитна редица между раздразнения звяр и уплашените зрители. Жени, борещи се с инстинкта да побегнат, притиснаха още по-здраво бебетата си към себе си, докато по-големичките им деца се притиснаха о тях с разширени от ужас очи. Мъжете стиснаха копията си, готови да скочат в защита на беззащитните жени и ужасените деца. Но членовете на Клана останаха по местата, си.
Докато раненият мечок тромаво се промушваше през зиналата дупка в решетката от стволове, Брод, Горн и Воорд, кацнали на върха, рипнаха върху слисания мечок. Брод се бе изправил на плещите му, пресегна се и сграбчи козината на муцуната му и я задърпа нагоре. В същото време Воорд се бе приземил на гърба му. Той пък се вкопчи в рунтавата козина и задърпа надолу с цялата си тежест, опъвайки увисналата около врата му кожа. Съвместните им усилия принудиха ненаситната паст на съпротивляващия се звяр да зине и Горн, яхнал едното му рамо, бързо пъхна цепеницата с широката и страна напред в устата му. Мечокът захапа, щом Брод го пусна, и цепеницата здраво се вклини между челюстите му, като му пречеше да диша и изкарваше от строя едно от оръжията на пещерния мечок.
Но тази тактика не обезоръжи напълно мечока. Обезумелият мечок замахна към съществата, които го бяха накачулили. Острите му нокти се забиха в бедрото на мъжа на рамото му и смъкнаха ревящия млад човек в яките му лапи. Предсмъртния вой на Горн секна, щом мощната мечешка прегръдка прекърши гръбнака му. Продължителен вопъл се изтръгна от една от гледащите жени, когато пещерният мечок захвърли безжизненото тяло на безстрашния млад мъж.