Мечокът-нагази в отряда въоръжение с копия мъже, които го обградиха. С един замах на могъщата си предна лапа разяреният звяр повали цяла редица, катурвайки трима и нанасяйки на четвъртия дълбока прорезна рана, разкъсвайки мускулите на крака му до кокал. Мъжът се сви на две от болка, твърде сащисан, за да писне. Останалите го прескочиха и го заобиколиха, докато се тълпяха да се приближат на едно копие разстояние до войнствения звяр.
Айла притисна Дърк о себе си в ужасено страхопочитание, вкаменила се от страх да не би звярът да ги докопа. Но когато мъжът падна сразен и животворната му кръв опръска земята, тя не се замисли, а просто пристъпи към действие. Подавайки рожбата си на Уба, тя се втурна сред блъсканицата. Като си проправяше път сред плътно скупчилите се мъже, тя полуизвлече, полупренесе ранения мъж настрани от кръжащите, трополящи крака. Притискайки здраво с едната си ръка кръвоносната вена в слабините му, стиснала в зъби ремъка на наметката си, отряза от него парче с другата.
Турникетът бе поставен и тя взе да бърше кръвта с наметалото, в което носеше рожбата си, преди две други знахарки да последват примера и. Страхливо заобикаляйки опасното полесражение, те се притекоха на помощ. Трите пренесоха ранения мъж в пещерата и в неистовото си старание да спасят живота му дори не разбраха кога огромният звяр най-сетне погина от копията на ловците от Клана.
В мига, когато мечокът бе повален, стопанката на Горн се откъсна от възпиращите я ръце на тези, които се опитваха да я утешат и се спусна към тялото му, проснато в неестествена поза на земята. Строполи се върху му, заравяйки лице в косматата му гръд. Паднала на колене с обезумели, жестове, тя го молеше да стане. Майка и и стопанката на Норг се опитваха да я откъснат, когато мог-ърите се приближиха. Най-почитаният магьосник се наведе и внимателно извърна главата и нагоре да я погледне.
— Недей да го оплакваш — рече и със знаци Мог-ър с кротко състрадание в тъмнокафявото си око, — На Горн се падна най-голямата чест. Той бе избран от Урсуз да го придружи в света на духовете. Той ще помага на Великия Дух да общува с нас. Духът на Великата Пещерна Мечка избира само най-достойните и неустрашими да го придружат. Пиршеството на Урсуз ще бъде и пиршество на Горн. Куражът му, жаждата му за победа ще бъдат възпяти в предания, които ще се разказват на всяко Събиране на Клановете. Също както Урсуз, така и духът на Горн ще се завърне. Ще те чака, за да се преселите заедно и да се задомите отново, но трябва да си смела като него. Остави настрана скръбта си и сподели радостта на стопанина си от пътуването му към отвъдния свят. Довечера мог-ърите ще му отдадат особена почит, та да могат всички да вкусят от неустрашимостта му, за да я наследи целият Клан.
Младата жена видимо се напрегна да овладее мъката си да бъде смела, както и бе казал всяващия страхопочитание свят мъж. Не и се искаше да петни духа на стопанина си. Килнатият на една страна, обезобразен, едноок магьосник, от когото всички се бояха, кой знае защо вече не и изглеждаше толкова страшен. С благодарност в очите тя се изправи и сковано се върна на мястото си. Трябва да бъде смела. Нали самият Мог-ър и каза, че нейният Горн ще я чака? Че един ден те ще се преселят заедно и пак ще се задомят? Тя се вкопчи в това обещание и се опита да забрави неутешимата пустота на останалата част от живота си без него.
Когато стопанката на Горн се върна на мястото си, стопанките на вождовете и техните заместници сръчно взеха да дерат пещерния мечок. Кръвта се събираше в паници и след като мог-ърите направеха символични знаци над нея, учениците им минаваха от човек на човек в тълпата, като придържаха съдовете към устата на всеки член от Клана. Мъже, жени, деца — всички трябваше да вкусят от топлата кръв, животворната течност на Урсуз. Дори устенцата на бебетата се разтваряха от майките им и до езичетата им се докосваше пръст, топнат в прясната кръв. Айла и двете знахарки бяха повикани от пещерата, за да получат своя дял, а пък на ранения мъж, който бе изгубил толкова много от своята кръв, му занесоха глътка от мечата. Всички взеха участие в причастието с огромната мечка, която ги обединяваше като един народ.
Жените работеха бързо, докато Кланът гледаше. Дебелият, подкожен слой на нарочно угояваното животно бе грижливо изстърган от кожата. Стопената мас притежаваше чудотворни свойства и щеше да се разпредели между мог-ърите на отделните Кланове. Главата бе отделена от кожата и докато месото се спускаше в чакащите, облицовани с камъни пещи цял ден подгрявани от огньове, последователите на мог-ърите провесиха огромната меча кожа на колове пред пещерата, откъдето невиждащите и очи да могат да гледат празненствата. Пещерната Мечка щеше да бъде скъп гост на собствения си празник. Когато провесиха мечата кожа, мог-ърите вдигнаха тялото на Горн и го понесоха с величаво достойнство към дълбоката ниша в пещерата. След като се скриха от погледите на всички, Брун даде знак и тълпата се разотиде. Духът на Урсуз бе изпроводен в пътя му както трябва и с подобаваща тържественост.