А не рядко Иза се интересуваше повече, ако имаше забележими резултати, защото това сочеше към възможността за лекарствена употреба. Другите жени и носеха всичко необичайно, след като прилагаха същата проба за ядливост и всичко, което притежаваше отличителните белези на растенията вече известни като отровни или упойващи. Предпазливо тя изследваше и тях, като използваше собствени методи. Но подобни опити изискваха време и тя се придържаше към растенията, които познаваше, докато бяха на път.
Недалеч от бивака Иза откри няколко високи, пръчкоподобни, тънкостеблени ружи с едри, ярки цветове. От корените на цъфналите многоцветни растения можеше да се направи лапа, сходна с тази от корените на ириса, която да способства за излекуването и да намали отоците и възпалението. Отвара от цветовете щеше както да притъпи болката на детето, така и да я накара да и се доспи. Заедно с дървата прибра и тях.
След вечерната храна малкото момиче седеше, опряла гръб о голяма скала и наблюдаваше какво вършат хората около нея. Храната и новата превръзка бяха я освежили и тя бърбореше на Иза, макар и да виждаше, че жената не я разбира. Други хора от Клана хвърляха неодобрителни погледи в нейна посока, но детето не съзнаваше значението на тези погледи. Недоразвитите им гласни органи правеха точното артикулиране невъзможно за членовете на Клана. Няколкото звуци, които използваха за подсилване, се бяха появили от предупредителни викове и от нуждата да привлекат внимание, а значението, което придаваха на многословието бе част от традициите им. Примитивните им средства за общуване — знаци с ръце, жестове, стойки и интуицията, родена от непосредствения контакт, установените обичаи, както и усетът им да различават между изражения и пози — бяха изразителни, но ограничени. Ако някой видеше нещо по-особено, беше му трудно да го обясни на останалите, а за абстрактните понятия да не говорим. Словоохотливостта на детето озадачаваше Клана и ги правеше недоверчиви.
Те милееха за децата си, отглеждаха ги с кротка, гальовна привързаност и дисциплинираност, която ставаше по-строга, колкото повече те порастваха. И жени, и мъже еднакво глезеха бебетата, а малките дечица най-често ги гълчаха като просто не им обръщаха внимание. Когато децата осъзнаеха по-високото положение на по-големите деца и възрастните, те се стараеха да надминат по-възрастните и се противопоставяха на глезотиите като на нещо, подходящо само за бебета. Юношите рано се научаваха да се придържат към тесните рамки на установения обичай, а един от обичаите бе, че излишеството от звуци е неуместно. Поради ръста си момичето изглеждаше по-голямо от годините си и Кланът я смяташе за недисциплинирана, за лошо възпитана.
Иза, която я бе опознала по-отблизо, се досещаше, че е по-малка, отколкото изглеждаше. Тя горе-долу предугаждаше истинската възраст на момиченцето и се отнасяше по-снизходително към безпомощността и. Също така от бълнуването и, докато бе в безсъзнание, тя усети, че такива като нея се изразяват по-гладко и по-често. Иза се привърза към детето, чийто живот зависеше от нея и чийто мършави ръчици я бяха прегърнали през врата с пълно доверие. „Има време“, помисли си Иза „да я науча на по-добро държане“. Вече мислеше за детето като за свое.
Появи се Креб, докато Иза сипваше вряла вода върху цветовете от ружа и приседна до детето. Заинтригуван бе от пришълеца и тъй като приготовленията за вечерната церемония още не бяха завършили, бе дошъл да види как оздравява. Вторачиха се един в друг, момиченцето и сакатият, като се изучаваха взаимно еднакво напрегнато. Той никога не бе стоял толкова близо до представител на рода и и изобщо не бе виждал дете на Другите. Тя дори не знаеше за съществуването на хората от Клана, преди да се събуди сред тях, но набръчканата кожа на лицето му я заинтригува. Като се има предвид ограничения и житейски опит тя никога не бе виждала толкова страховито, покрито с белези лице. Прибързано, с лишена от задръжки детска реакция, тя посегна да докосне лицето му, за да види дали белезите се различават на пипане.
Креб бе просто поразен, когато тя лекичко докосна лицето му. Нито едно от децата на Клана никога не бе посягало към него по такъв начин. Нито пък някой от възрастните. Избягваха да се докосват до него, сякаш докосвайки се можеха да се заразят от уродливостта му. Само Иза, която го гледаше по време на пристъпите на артрит — с всяка зима болките ставаха все по-жестоки — изглежда не изпитваше никакви угризения. Тя нито се гнусеше от уродливото му тяло и грозните белези, нито изпитваше страхопочитание към властта и положението му. Нежното докосване на момиченцето накара да трепне една струна в самотното му старо сърце. Поиска му се да и каже нещо и за миг мислеше как да започне.