24
— Ами тогава тя как успя? Никой друг не дръзна да го пренесе, а тя изобщо не се уплаши — Говореше мог-ърът на Клана, от който бе раненият мъж. — Тя сякаш знаеше, че Урсуз няма да я закачи, точно както първия ден. Мисля, че Мог-ър е прав. Нашата знахарка казва, че е спасила живота му, не само е добре обучена, ами има и природна дарба, сякаш е родена за това. Вярвам, че тя сигурно е от Изиния род.
Мог-ърите се намираха в малка пещера дълбоко в недрата на планината. Каменни светилници — плитки панички, пълни с меча мас, попивана от фитили от сух мъх — образуваха светли петна, които отблъскваха обкръжилия ги непрогледен мрак. Мъждукащите пламъчета проблясваха в скритите фасетки на скалните, кристални жилки и се отразяваха в лъщящата повърхност на влажните сталактити, висящи като вечно ледени висулки от тавана, невярващи вече да се срещнат с обратните си противоположности, които растяха от пода. Някои бяха успели да се съединят. Процеждащите се през камъка в течение на векове, богати на калций капки бяха сътворили величествени колони, които достигаха от пода до сводестия таван, като към средата изтъняваха. Един изметнал се сталактит се бе разминал с жадуваната целувка на партньора си почти на косъм и щяха да изминат векове, за да се съединят тепърва.
— Наистина тя изненада всички, когато в онзи първи ден изобщо не се побоя от Урсуз — обади се друг магьосник. — Но ако постигнем съгласие, дали ще и стигне времето да я приготви?
— Има още време, ако побързаме — отвърна Мог-ър.
— Тя се е пръкнала при Другите, как може да бъде жена от Клана? — настоя свирещия на флейта маг. — Другите не са от Клана и никога няма да бъдат. Ти казваш, че тя е дошла при вас, вече белязана с тотемните белези на Клана, но това не са белезите на женски тотем. Откъде си толкова сигурен, че това са отличителните знаци на Клана? Жените от Клана нямат за тотем Пещерния Лъв.
— Никога не съм казвал, че го има по рождение — рече търпеливо Мог-ър. — Да не би да искаш да кажеш, че Пещерният Лъв не може да избере жена? Един Пещерен Лъв може да избере когото си иска. Беше полумъртва, когато я намерихме, Иза я върна към живота. Да не би да смяташ, че едно малко момиченце може да се измъкне от пещерен лъв, ако не е под закрилата на Духа му? Той я беляза с белега си, за да няма никакво съмнение. Белезите на крака и са отличителните знаци на Клана на тотема и, това никой не може да го отрече. Защо да бъде белязана с отличителните знаци на Клана на тотема и, ако не е предопределена да стане жена от Клана? Самият аз не знам защо, не твърдя, че разбирам защо духовете вършат нещо. С помощта на Урсуз понякога мога да разтълкувам какво вършат. Има ли някой сред вас, който да умее повече? Само ще кажа, че тя познава ритуала. Иза и повери тайната на корените в червената торба, а Иза не би и казала, ако не и беше дъщеря. Не бива да се отказваме от ритуала. Вече ви изложих доводите си по-рано. Вие ще трябва да решите, но побързайте.
— Ти каза, че кланът ти я смята за щастливка — с жестове рече мог-ърът на Норг:
— Не бих казал, че тя самата е щастливка, но изглежда носи щастие. Откак я намерихме, щастието постоянно ни се усмихва. Според Друуг тя е знак на нечий тотем, нещо неповторимо и необичайно. Навярно и тя е щастлива по своему си.
— Е, наистина е доста необичайно жена от Другите да бъде жена от Клана — обади се един от тях.
— Днес тя ни донесе щастие, младият ни ловец ще оживее — рече мог-ърът на ранения мъж. — Аз съм съгласен, позор ще е да минем без напитката на Иза, щом не се налага.
Неколцина кимнаха в знак на съгласие.
— Ами ти какво мислиш? — обърна се Мог-ър към магьосника, втори по ранг. — Още ли смяташ, че Урсуз ще се разгневи, ако Айла приготви напитката за ритуала?
Главите на всинца се извърнаха да го погледнат. Ако могъщият маг все още бе против, можеше да повлече след себе си и доста от останалите мог-ъри. Ако просто непреклонно откажеше да участва, дори и останалите да се съгласяха, щеше да е достатъчно. Съгласието трябваше да е единодушно, в техните редици не можеше да съществува разкол. Той сведе поглед, размишлявайки върху въпроса, а после се взря последователно във всеки от тях.