— Може да се хареса, а може и да не се хареса на Урсуз. Не съм сигурен. Нещо в нея ме тревожи. Но по всичко си личи, че никой друг не иска да се откажем от ритуала, както изглежда разполагаме единствено с нея. Едва ли не бих предпочел да се обърнем към истинската дъщеря на Иза, въпреки младостта и. Ако всички са съгласни ще оттегля възраженията си. Не ми се нрави, но няма да преча.
Мог-ър впери поглед във всеки от присъстващите и те кимнаха в знак на съгласие. С въздишка на облекчение, прикрита покрай усилията да се изправи, хромият мъж бързо си тръгна. Закуцука през няколко прохода, които завършваха с помещения, после отново се стесняваха в галерии, осветявани от каменни светилници. Те отстъпваха на факли, забучени на близко разстояние, когато наближи жилищната площ на Клановете.
Айла седеше до ранения млад мъж в предната пещера. В ръцете и бе Дърк, а Уба бе от другата и страна. Там бе и стопанката на мъжа и го гледаше как спи, като от време на време вдигаше поглед към Айла с признателност.
— Айла, побързай, трябва да се приготвиш. Времето е малко — зажестикулира Мог-ър. — Ще трябва да побързаш, но не пропускай нито стъпка. Като си готова, ела при мен. Уба, дай Дърк на Ога да го нахрани, Айла няма да има време.
И двете не сваляха очи от магьосника, изумени от внезапната промяна на плана. Трябваше им миг, за да схванат, после Айла кимна. Изтича набързо до огнището във втората пещера да се преоблече в чисти дрехи. Мог-ър се обърна към младата жена, тревожно наблюдаваща спящия си стопанин.
— Мог-ър иска да знае как се чувства младият мъж.
— Арргхха казва, че ще оживее и може да проходи пак. Но кракът му няма никога да е като преди — Жената говореше на различен диалект и всекидневните жестове бяха дотолкова видоизменени, че Айла и Уба с трудност общуваха с нея, освен на церемонния език. Магът обаче бе по-опитен в ежедневния говор на останалите Кланове, но употреби церемонния език, за да придаде по-голяма прецизност на жестовете си.
— Мог-ър иска да знае тотема на този мъж.
— Ибекс — с жестове рече тя.
— Да не би този мъж да стъпва безпогрешно като планинската коза? — запита той.
— Така разправяха — започна тя. — Този мъж не бе толкова пъргав оня ден и сега се чудя какво ли ще прави. Ами ако изобщо не проходи? Как ще ходи на лов? Как ще се грижи за препитанието ми? За какво е един мъж, ако не може да ходи на лов? — Без да иска, младата жена заговори на простото наречие на Клана си, опънатите и нерви я бяха докарали на крачка от истерията.
— Младият мъж е жив. Това ли е най-важното? — рече Мог-ър, за да я утеши.
— Но той е толкова горд. Ако не може да ходи на лов, може да му се прииска да не бе оживял. Беше добър ловец, един ден можеше да стане втори след вожда. А сега може никога да не получи ранг, по-скоро ще загуби сегашния си. Какво ще прави, ако загуби ранга си? — замоли го тя.
— Жено! — Зажестикулира Мог-ър с престорено коравосърдечие. — Никой мъж, избран от Урсуз, не може да загуби ранга си. Той вече е доказал мъжеството си, Урсуз едва не го взе в пътуването си към отвъдния свят. Духът на Урсуз не избира кой да е. Великата Пещерна Мечка реши да му позволи да остане, но въпреки това той е белязан. От днес нататък този мъж има честта да сочи Урсуз за свой тотем, белезите му са отличителните знаци на новия му тотем, може да се гордее с тях. Той винаги ще може да ти осигурява препитание. Мог-ър ще говори с твоя вожд, стопанинът ти има право да получава пая си от всеки лов. А може и да проходи отново, може дори да тръгне на лов. Навярно няма да бъде пъргав като ибекс, може по-скоро да ходи като мечка, но това не означава, че няма да ходи повече, на лов. Гордей се с него, жено, гордей се със стопанина си, върху когото падна изборът на Урсуз.
— Той е избраник на Урсуз? — повтори жената със страхопочитание в очите. — Пещерната мечка му е тотем?
— И ибексът, също. Може да сочи и двата — рече Мог-ър. Под дрехите и забеляза наченките на издутина. „Нищо чудно, че е толкова объркана“, помисли си той. — Има ли вече деца тази жена?
— Не, но животът е заченат. Надявам се да бъде син.
— Ти си добра жена, добра стопанка. Остани при него. Когато се събуди, кажи му какво ти е казал Мог-ър.
Младата жена кимна, после вдигна очи към забързалата се покрай тях Айла.
Рекичката, недалеч от пещерата на Клана-домакин, не бе чак толкова буйна през есента, но напролет се превръщаше в бушуващ порой и изкореняваше огромни дървета, подкопаваше масивни канари от скалистия бряг и ги запокитваше надолу по планината. Дори и когато поутихнеше, буйната рекичка, пенеща се надолу посред осеяното с камънаци, надвишаващо многократно широчината и, корито, имаше зеленикавия, мътен оттенък на ледников отток. Айла и Уба бяха огледали околността на пещерата веднага след като пристигнаха в търсене на пречистващите билки, необходими за тяхното очистение, в случай че призовяха някоя от тях да вземе участие в обреда.