Айла бе неспокойна, щом хукна да изкопае сапунче — хвощова папрат и червените коренчета на шира, а стомахът и вече бе на топка, докато чакаше търпелива врящата вода от един от огньовете за готвене да извлече дезинфекциращата съставка на папратта. Новината, че ще и бъде позволено да извърши обреда се разпространи бързо из Клана. Приемането и от мог-ърите накара всеки да преразгледа мнението си за жената, родена от Другите, и уважението към нея съответно нарасна. Това бе потвърждение, че тя наистина е щерка на Иза и я въздигна до положението на знахарка от най-високия ранг. Вождът на Клана, в който Зуг имаше роднини, преразгледа категоричния си отказ да я приеме. Навярно в крайна сметка и препоръките на Зуг имаха някаква заслуга. Един от мъжете май бе готов да я вземе, макар и само като втора жена. Тя би могла да бъде безценна придобивка.
Но Айла бе твърде притеснена, за да обръща внимание на коментарите, които предизвикваше. Не само се притесняваше, ами направо се ужасяваше. „Няма да се справя, ечеше в съзнанието и, дори когато се втурна към рекичката. Нямам време да се приготвя. Ами ако пропусна нещо? Какво ще стане, ако допусна грешка? Ще опозоря Креб, ще опозоря и Брун. Ще опозоря целия Клан.“
Извиращата от ледника рекичка бе леденостудена, но ледената вода успокои изопнатите и нерви. Почувства се освежена и, седнала на една скала, измъкваше вълма от дългите си руси коси, съхнещи на тихия ветрец и гледаше как проблясващите в розово планински върхове, отразяващи залязващото слънце потъмняват до наситено пурпурно синьо. Косата и бе още влажна, когато провеси отново амулета през глава и облече чистите си дрехи. След като напъха сечивата си по гънките, взе старите си дрехи и припна обратно към пещерата. По пътя се размина с Уба, с Дърк на ръце, и забързано и кимна.
Жените се скъсваха от работа, без да видят каквато и да е помощ от напълно разпищолилите се дечурлига. Кръвопролитното обедно жертвоприношение на пещерната мечка ги бе възбудило, не бяха свикнали да стоят гладни и миризмите от готвенето изостряха и без това вълчия им апетит, като ги правеше раздразнителни, а заетостта на майките им разкриваше пред тях рядката възможност да си позволят поведение, което почти никога не се разрешаваше на децата от Клана. Неколцина от момчурляците събраха прерязаните ремъци от клетката на мечока и ги носеха увити около ръцете си като почетни знаци. Останалите, не толкова чевръсти, се опитваха да им ги отнемат и цялата сюрия се гонеше край готварските огньове. Когато им омръзна тази игра, взеха да дразнят момичетата, на които бяха поверени ревливите по-малки побратими, докато момичетата не почнаха да ги преследват наоколо и не побягнаха при майките си да се оплакват. Цареше разюздан безпорядък — истинска лудница. Дори редките сурови забележки от стопанина на някоя жена не можеха да укротят разбеснелите се дечурлига.
Не само децата бяха гладни. От приготвената в огромни количества храна на всички им потекоха лигите, а предвкусването на богатото пиршество и вечерния обред допринасяше още повече за неистовата им възбуда. Купища диворасли грудки, бели, нишестени хлебни корени и подобни на картофи фъстъци къкреха кротко в кожените казани, провесени над огньовете. Диви аспержи, корени от лилия, див лук, бобови растения, малки дюли и гъби се готвеха в най-различни съчетания с фини подправки. Планина от дива маруля, репей, щир и листа от глухарче, току-що измити, чакаше да бъде поднесена сурова, гарнирана с вряла меча мас, подправки и сол, прибавяна в следния момент.
Един от специалитетите на Клана бе съчетание от лук, гъби и кръглите, зелени бобчета на млечния фий, подправен с пазен в тайна букет от билки и сгъстен със сушен еленов мъх. Друг път се приготвяше от рядко срещана разновидност на боровите шишарки, от дърво, което растеше само в околностите на пещерата им и раждаше едри, вкусни ядки, които подскачаха от жега на огъня. Кланът на Норг печеше кестени, събирани от по-ниските склонове и приготвяше пикантен сос, варен дълго и бавно, с аромат на кестени от натрошени букови желъди, препечено зърно и резенчета от малките, твърди, стипчиво сладки ябълки. Районът в определен радиус от пещерата бе опоскан — не можеше да се намерят черни боровинки, високо-расли червени боровинки, а по по-ниските склонове не бе останала необрана малина и дива, планинска къпина.