Жените от Клана на Брун дни наред бяха трошили и мляли донесените сушени желъди. Натрошените на прах ядки се поставяха в плитки дупки в пясък край реката и върху разкашканата смес се доливаше вода, за да отмие горчивия им вкус. Полученото тесто се печеше на плоски питки, те пък се топяха в кленов сироп, докато не се напояха съвсем, а после се сушаха на слънце. Кланът домакин, който също добиваше сок от кленовите си дръвчета рано напролет и вареше воднистата мъзга дни наред, се заинтересуваха щом зърнаха познатите съдове от брезова кора, в които бяха свикнали да съхраняват захарта и сиропа от клен. Лепкавите, подсладени с клен, жълъдови питки бяха необичайна почерпка, която жените от Клана на Норг решиха да опитат по-късно насаме.
Уба, която не изпускаше Дърк от очи, докато помагаше на жените, гледаше струващото и се нескончаемо изобилие и разнообразие от храни и се чудеше как ли изобщо ще успеят да изядат всичко.
Стелещият се нагоре дим изчезваше в още тъмната нощ, осеяна с толкова мътни звезди, сякаш ефирна мъглица забулваше небосвода. Бе новолуние и луната изобщо не намекваше за присъствието си, обърнала гръб на планетата, около която кръжеше, а пък светлата и половинка се оглеждаше в студената бездна на космоса. Припламването на готварските огньове осветяваше местността около пещерата на фона на мрака на окръжаващите ги гори. Свалиха ястията от силните пламъци на огъня, но ги оставиха наблизо, за да не изстинат и повечето от жените се оттеглиха в пещерата. Преоблякоха се в чисти дрехи и си починаха малко преди празненството.
Но дори и изнурените жени бяха твърде възбудени, за да останат в пещерата за дълго. Пространството пред пещерата взе да се пълни с несвъртаща се на едно място, нетърпелива тълпа, която чакаше пиршеството и началото на церемонията. Щом десетте магьосника и десетимата им ученици се източиха през входа, настана гробно мълчание, после вдигнаха тупурдия, докато заемат местата си. Лице в лице със светите мъже, сякаш бяха случайно стекли се хора. Местоположението не говореше толкова за ранга на зрителите, колкото взаимоотношенията помежду им. Стройните редици не бяха толкова важни, а само дали отделен човек стои отпред, отзад или пък от правилната страна на определени личности. Както винаги до последната минута се местеха, като се опитваха да открият от къде се вижда най-добре сред кръга от родственици.
С внушителна церемония пред черната дупка в планината бе запален огромен огън. А след това бяха отместени и плочите върху готварските пещи. Стопанките на вождовете на първия по ранг Клан, както и на Клана-домакин имаха изключителната чест да измъкнат огромните бутове крехко месо и Брун се изпъчи от задоволство, когато видя Ебра да излиза.
Приемането на Айла от мог-ърите най-сетне бе решило спорния въпрос. Брун и Кланът му стояха начело по-непоклатими от когато и да е. Колкото и невероятно да им се струваше отначало високата, руса жена се оказа жена от Клана, при това знахарка от прочутия род на Иза. Опърничавата настойчивост на Брун, че това е така, се бе оказала правилна, такава бе и волята на Урсуз. Дори за миг да се бе разколебал, нямаше да се радва на такъв огромен престиж, нито пък успехът му щеше да е толкова сладък.
Щом извадиха мечото месо с чатални пръчки, на всички им закуркаха червата от ароматните изпарения. Това бе знак за останалите жени да почнат да отрупват дървените си и костени подноси и да пълнят големи паници с храната, която им бе коствала толкова труд. Брод и Воорд излязоха напред с големи, плоски подноси в ръце и застанаха пред Мог-ър.
— Това пиршество на Урсуз е също и в чест на Горн, избран от Великата Пещерна Мечка да я придружи в пътя и. По време на престоя си в Клана на Норг, Урсуз разбра, че Народът му не е забравил неговите заръки. Опозна добре Горн и го сметна за достоен придружител. Брод и Воорд, заради безстрашието ви, силата и издръжливостта ви, вие бяхте избрани да демонстрирате на Великия Дух неустрашимостта на мъжете на Клана му. Той ви изпита с огромната си сила и е доволен. Добре се справихте и на вас се пада честта да му поднесете Последната храна, която ще сподели с Клана си, докато не се върне от Света на Духовете. Нека Духът на Урсуз винаги да крачи с нас.
Всеки от двоицата млади мъже мина покрай жените, застанали до подносите, отрупани с храна и избра най-добрата с изключение на месото. Държаната в клетка пещерна мечка изобщо не бе хранена с месо, макар че на свобода си похапваше от време на време, когато се окажеше лесно достъпно. Подносите бяха поставени пред мечата кожа, провесена от колците.