После Мог-ър продължи:
— Пихте от кръвта му, сега яжте от тялото му и се слейте с духа на Урсуз.
Тази благословия даде начало на пиршеството. Първи Брод и Воорд получиха порции с мечо месо, после се заеха сами да си пълнят чиниите, последвани от останалите от Клана. Щом седнаха на трапезата се разнесоха възхитителни въздишки и сумтене. Месото на хранения от ръка мечок — вегетарианец бе крехко и обилно прошарено с тлъстини. Изобилстваше от зеленчуци, плодове и зърнени храни, приготвени с педантична взискателност, а пък както бяха изгладнели, всичко им се струваше дори по-вкусно.
— Айла, та ти не ядеш. Нали знаеш, че тази вечер трябва да изядем всичкото месо.
— Знам, Ебра, но просто не съм гладна.
— Айла е притеснена — рече с жестове между хапките Уба. — Радвам се, че не избраха мен. Толкова е вкусно, че не ми се ще от притеснение да не мога да сложа залък в уста.
— Както и да е, хапни си малко месце. Не можеш да не хапнеш. Даде ли на Дърк малко от чорбата? Трябва да пийне мъничко, това ще го направи един от Клана.
— Дадох му малко, но не му се ядеше. Ога току-що го накърми. Ога, Грев още ли е гладен? Гърдите ми така са напращели, че вече ме болят.
— Щях да почакам, ама и двамата бяха гладни, Айла. Утре ще можеш да ги накърмиш.
— До тогава ще имам мляко за още двама. Нахранени са за тази вечер, сега ще спят. Приспивателното от татул е вече готово. Като огладнеят следващия път, дайте им да си пийнат от него, за да заспят. Уба ще ви каже по колко, веднага след ядене трябва да отида при Креб и няма да се върна преди края на церемонията.
— Не се бави много, след като мъжете влязат в пещерата, е ред на танца ни. Някои от знахарките доста умело изпълняват ритмите. Танцът на жените на Събиране на Клановете винаги е нещо изключително — с жестове рече Ебра.
— Още не съм се научила да го играя добре. Иза ми показа малко, а и знахарката на Клана на Норг ми показваше стъпките, но нямам голям опит — рече Айла.
— Та ти не си знахарка отдавна, а и Иза през повечето време те е учила на целебни магии, а не на ритми, макар че и те са магия — обади се с жестове Овра. — Една знахарка поне това трябва да знае.
— Ще ми се Иза да е тук — направи жест Ебра. — (Радвам се, че в края на краищата те приеха, Айла, но Иза ми липсва. Толкова ми е непознато нейното отсъствие.
— И на мен ми се иска да е тук — рече Айла. Не ми се щеше да я оставям. По-болна е, отколкото дава да се разбере. Надявам се, че само си почива и се грее на слънце.
— Като и дойде редът да поеме към отвъдното, ще ни напусне. Когато духът я призове, никой не може да я спре — рече Ебра.
Айла потрепери, макар че нощта бе топла и усети полъха на внезапно предчувствие — смътното, неспокойно усещане като ледения полъх на вятъра, който ни посреща в края на летните жеги. Мог-ър и направи знак и тя бързо се изправи, но докато се отправяше към пещерата, не можеше да се отърве от това усещане.
Изината паница, покрита с белезникавата патина от дългогодишна употреба, бе върху кожата и за спане, където я бе оставила. Извади оцветената в червено кесия от целебната си торба и изсипа съдържанието и. На светлината на факлите взе да преглежда корените. Макар че Иза и бе обяснявала многократно как да определи колко да сложи, Айла все още не бе сигурна колко ще и трябва за десетимата магьосници. Силата на дозата зависеше не само от броя на хората, но и от размерите на корените и колко са престояли.
Никога не бе виждала как я приготвя Иза. Жената неведнъж и бе обяснявала, че напитката е твърде тачена, твърде свята, за да се приготвя за упражнение. Щерките обикновено се научаваха от гледане на майките си, от многократните обяснения и още повече от вроденото си познание, с което се раждаха. Но Айла не се бе родила в Клана. Подбра няколко корена, после добави още един, за да бъде сигурна, че магията ще подейства. А после се отправи към мястото току до входа на пещерата, близо до запасите с прясна вода, където Креб и бе казал да чака и зачака началото на церемонията.
Биенето на дървени барабани бе последвано от трополенето на дръжките на копия, а след това от стакатото на дългия, издълбан ствол. Сред мъжете минаваха учениците с паници отвара от татул и скоро всички се заклатиха в ритъм с тежкия тропот. Жените останаха на заден план, редът им щеше да дойде по-късно. Айла стоеше като на тръни, дрехата и се диплеше свободно по тялото и и тя чакаше. Танцът на мъжете ставаше все по-неистов и тя се чудеше колко ли още ще трябва да чака.