Сепна се от потупване по рамото — не бе чула кога мог-ърите бяха излезли от дъното на пещерата, — но се успокои, когато различи Креб. Магьосниците излязоха тихомълком от пещерата и се подредиха около мечата кожа. Мог-ър застана отпред и от гледната и точка за миг и се стори, че пещерната мечка, провесена в цял ръст със зинала уста, се кани да се нахвърли върху хромия човек. Но исполинският звяр, надвиснал над Мог-ър, сякаш бе замръзнал посред скока си — просто създаваше илюзия за мощ и свирепост.
Видя великия магьосник да дава знак на учениците, които свиреха на дървените инструменти. При следващия ударен такт те спряха и мъжете вдигнаха очи, донякъде слисани, че виждат мог-ърите, като само миг преди това или поне така им се струваше, ги нямаше там. Но и внезапното им появяване бе илюзия и младата жена вече знаеше как става това.
Мог-ър изчака, за да нарасне напрежението, докато не се убеди, че вниманието на всеки е приковано в огромния силует на пещерната мечка, осветяван от обредния огън и заобиколен от тачените мъже. Знакът му бе незабележим и той нарочно гледаше в друга посока, но Айла именно него чакаше. Изхлузи се от дрехите си, напълни паницата с вода и стиснала корените в ръка, пое дълбоко въздух и закрачи към едноокия.
Всички ахнаха от учудване, щом Айла пристъпи в осветения кръг. Загърната в дрехите си, привързани с дълъг ремък, който скриваше телосложението и е множеството гънки и джобове, неразличаваща се в поведението от всяка друга жена, тя им се струваше една от тях. Но без прикритието на гънките на дрехата, истинските и форми изпъкваха в ярък контраст с тези на жените от Клана. Вместо закръгленото, едва ли не наподобяващо буре телосложение, характерно както за мъжете, така и за жените, Айла бе слаба. Отстрани изглеждаше стройна, като изключим напращелите и от мляко гърди. Тялото и хлътваше в кръста, после изпълваше закръглените и бедра, а нозете и ръцете и бяха дълги и прави. Дори червено-черните кръгове и черти, изрисувани по тялото и, не можеха да го скрият.
В лицето и липсваше издадената челюст и с мъничкото и носле и високо чело изглеждаше още по-плоско от преди. В гъстата и руса коса, окръжаваща лицето и с плавни къдрици и стигащи чак до кръста, заблещукаха отражения от огъня и тя засия като златна — необичайно красива корона за грозната, очевидно чужда, млада жена.
Но още по-изумителен бе ръстът и. Кой знае защо, когато минаваше покрай тях забързана, като си влачеше попрегърбена краката или когато седеше в нозете на някой мъж, досега ръстът и не биеше на очи. Застанала лице в лице с магьосниците, той бе очевиден. Когато склони глава, погледът и падна върху темето на Мог-ър. Айла бе далеч по-висока от най-високия мъж от Клана.
Мог-ърът на мог-ърите направи поредица от церемонии жестове, с които призоваваше закрилата на Духа, който все още витаеше край тях.
И тогава Айла напъха твърдите, изсъхнали корени в устата си. Беше и трудно да ги дъвче. Нямаше едрите зъби и силните, тежки челюсти на хората от Клана. Колкото и да я бе предупреждавала Иза да не гълта от сока в устата си, не можа да се сдържи. Всъщност не знаеше колко време трябва да ги дъвче докато омекнат, но и се стори, че дъвче ли дъвче безкрай. Докато изплюе сдъвканата каша, тя се почувства замаяна. Разбърка я, докато течността в стародавната, свещена паница не стана воднисто бяла, тогава я подаде на Гуув.
Докато се оправи с корените, учениците я бяха чакали, всеки с купа дълго кисната отвара от татул в ръка. Гуув връчи подадената му от Айла паница с бяла течност на Мог-ър, после вдигна купата си и я подаде на Айла, докато останалите чираци на магьосниците връчиха техните на знахарките от Клановете си. Една съвсем равностойна размяна. Мог-ър отпи глътка от течността:
— Силна е — с предпазливи жестове сподели той с Гуув. — Не им давайте по много.
Гуув кимна и взе паницата, а после отиде до втория по ранг мог-ър.
Айла и останалите знахарки отнесоха купите си на чакащите жени и им дадоха, както и на по-големичките момичета, да отпият под техен надзор определеното количество, от течността. Айла пресуши остатъка от купата си, — но вече изпитваше странното чувство на отдалечаване, сякаш част от нея се бе откъснала и наблюдаваше всичко отстрани. Неколцина от по-старите знахарки вдигнаха дървените барабани и взеха да бият ритъма на женския танц. Екзалтирана, тя наблюдаваше боя на пръчките и всеки такт и звучеше отмерено и ясно. Знахарката от Клана на Норг подаде и на нея паница-барабан. Заслуша се в такта като почукваше лекичко, после се усети, че и тя барабани с всички.
Времето загуби всякакво значение. Когато вдигна очи, мъжете си бяха отишли и жените се въртях като обезумели, необуздано, волно и сладострастно. Прииска и се да се присъедини към танцуващите, остави барабана и го гледаше как се завърта няколко пъти и пада. Формата на паницата на инструмента прикова вниманието и. Подсети се за паницата на Иза, безценната, древна реликва, поверена на грижите и. Спомни си как се взираше в белезникавата, водниста течност, докато пръстът и я разбъркваше ли разбъркваше. „Къде е паницата на Иза? — помисли си тя. Какво стана с нея?“ Замисли се за паницата, запритеснява се, това се превърна в идея-фикс.