Най-сетне наближи светлината в края на тунела и зърна няколко силуета, седнали в кръг. Някакъв усет за предпазливост, дълбоко закътан в замъгленото и от опиати съзнание и подсказа да спре, преди да е достигнала до последния от хипнотизиращите я пламъци и да се скрие зад една каменна колона. В осветената зала десетимата мог-ъри бяха изцяло погълнати от ритуала. Бяха отпочнали церемонията в присъствието на всички мъже от Клана, но оставиха учениците да я довършат и се оттеглиха във вътрешното светилище насаме, за да извършат обреди, които бяха твърде тайни дори за чираците им.
Всеки мъж, загърнат в мечата си кожа, седеше зад череп от пещерна мечка. Други черепи украсяваха нишите в стената. В средата на кръга им имаше някакъв рунтав предмет. Отначало Айла не успя да види какво представлява. Но когато най-сетне видя, само породеното от опиата вцепенение и попречи да извика. Беше отрязаната глава на Горн.
Гледаше вкаменена от ужас как мог-ърът от Клана на Норг взима главата, обръща я наопаки и с камък разширява голямото отвърстие за гръбначния стълб. Розово-сивата пихтия на мозъка на Горн се показа. Магът направи безмълвни движения над главата, после бръкна в отвора с ръка и откъсна късче от меката тъкан. Задържа в ръка потрепващото късче, докато останалите мог-ъри не посегнат към главата. Дори в унеса си Айла изпита огромно отвращение, но стоеше като омагьосана, докато всеки маг не бръкна в зловещата глава и не си откъсна парченце от мозъка на мъжа, убит от пещерната мечка. Вихрен, шеметен световъртеж накара Айла да стъпи на ръба на бездънната пустота. Преглъщаше, за да не повърне. С отчаяни усилия тя се крепеше за ръба на пропастта, но когато видя всемогъщите, тачени мъже на Клана да приближават ръце до устите си и да ядат мозъка на Горн, не можа да се удържи. Човекоядството я накара да политне в черната бездна.
Нададе беззвучен писък, неспособен да се чуе. Не виждаше, не чуваше, неспособна бе на каквото и да е усещане, но го знаеше. Не бе потърсила убежище в безпаметен сън. Бездната се отличаваше с друго свое качество — ужасяващата пустота. Обзе я страх, всепоглъщащ страх. Направи опит да се върне, нададе безмълвен вик за помощ, но само потъна още по-дълбоко. Усети някакво движение, което не би могла да долови, докато все по-стремглаво пропадаше в дълбокия, черен безкрай, в безконечната студена бездна.
Изведнъж неподвижното и пропадане се забави. В мозъка си усети някакво гъделичкане, нещо погъделичка съзнанието и и някаква обратна сила я измъкна от безкрайната бездна и я постави отново на ръба. Изпита чужди за нея чувства, емоции, които не бяха нейни. Най-силна бе любовта, но бе примесена с необуздан гняв и огромен страх и чак тогава намек за любопитство. С ужас тя разбра, че Мог-ър е проникнал в главата и. Усещаше мислите му в ума си със своите и неговите чувства. Всички те притежаваха съвсем определено реални измерения, създаваха чувство за претъпканост без неприятната му страна, по-скоро едно по-близко докосване от физическото.
Стимулиращите ума корени от червената торбичка на Иза усилваха вродената склонност на Клана. Инстинктът у хората от Клана бе прераснал в памет. Но като се върнеше достатъчно назад във времето, паметта ставаше еднаква, превръщаше се в родова памет. Родовата памет на всички хора от Клана бе еднаква и с изострянето на усещанията, те бяха способни да споделят помежду си еднаквата си памет. Обучените мог-ъри бяха доразвили вродената си склонност съзнателно. Всеки от тях бе способен да управлява донякъде общите им спомени, но Мог-ър притежаваше тази уникална способност по рождение.
Той не само можеше да споделя спомените и да ги управлява, ами можеше да не прекъсва връзката помежду им, докато мислите им странстваха през времето от миналото до настоящето. Мъжете от неговия Клан се радваха на по-богато, по-пълно взаимодействие по време на церемонии в сравнение с тези от който и да е друг Клан. Но с опитните умове на мог-ърите той можеше да осъществи телепатичната връзка още от самото начало. Чрез него всички мог-ъри преживяваха едно по-удовлетворяващо единение от всяко плътско — едно докосване на душите. Белезникавата течност от паницата на Иза бе изострила сетивата и разтворила умовете на маговете за Великия Мог-ър, позволяваше на изключителната му дарба да сътвори симбиоза и с мозъка на Айла.